Уволнението на Пенчо Славейков от поста директор на Народната библиотека през лятоот на 1911 г. е навярно най-прочутото уволнение в историята на българската литература и култура, а може би дори в цялата история на България. Този факт в биографията на поета традиционно се използва като универсален „ключ” към всички събития случили се на поета в последната година от живота му; с него се обясняват всички беди - реални и мними - сполетели Славейков в есента на живота му, то е обявено дори за причина за неговата смърт. Уволнението на Пенчо Славейков е свръхинтерпретирано, без никога да бъде реконструирано.
В настоящото изследване, определено като „етюд по социология на литературата”, този важен епизод от биографията на поета се реконструира в максимална пълнота на основата на многобройни архивно-документални извори. Уволнението на Пенчо Славейков е показано в автентичния контекст на времето и в непосредствена връзка с публичните дебати и влиянието на пресата. Разгледани са и редица второстепенни сюжети, а в приложение за първи път се публикува текстът на рапорта от ревизията на Ст. Аргиров, станал основание за уволнението.
„Историята на едно уволнение” е част от фундаменталното двутомно изследване на Е. Димитров, посветено на последните две години от живота и творчеството на Пенчо Славейков, смъртта му в Брунате и посмъртното битие и увенчаване на поета.
За историци на българската литература, социолози, културолози.
