Изследването е посветено на орането с чифт волове като универсална човешка дейност за обработка на земята преди въвеждането на механизираното земеделие. Едно от най-важните доказателства за това са визуалните форми на изкуство, породени и утвърдени в различни общества и култури от Древността до средата на ХХ век. Основен акцент е поставен върху четири случая: – социокултурен обзор на появата и развитието на орното земеделие в хода на времето и в различни цивилизационни модели; – превръщане на орането с два вола от земеделска в превантивна практика срещу епидемични болести по хората и домашните животни; – преосмисляне на орането с два впрегнати в рало вола в обредна практика за символично оплождане на земята; – отражение на темата за орането във фолклорната култура на българите, в църковното и светското изкуство, както и в художествената литература (проза и поезия). В монографията е включен богат и интересен визуален материал, представен с общо 134 предимно цветни илюстрации.
