„Наричат го вицекрал, сивия кардинал, очитре и ушите на цар Борис III, специален агент на царя, всесилния архитект. Съвременниците го определят като най-силния и влиятелен човек в Царство България. Министерският съвет прекъсва заседанията си, за да го приеме. Вратите на Двореца се отварят, за да влезе той. Контактува с Мустафа Кемал Ататюрк, преговаря с Хитлер, във връзка с почти всички водещи дипломати и резиденти в Европа... Той е най-проближеното лице до цар Борис III, негов съветник, доверен емисар, останал до него и на смъртния му одър.
Той е Йордан Севов - архитектът модернист, строителен инженер и предприемач, който в годините на Втората световна война се превръща в архитект и строител на политическия живот у нас.”
- от автора
***
„Борис гледаше на Севов като на интелигентен, лоялен и дискретен човек, който не искаше нищо за себе си – нито пост, нито финансови облаги и положително никаква слава. Царят започна дасе среща с него все по-често, като го използваше като резонатор, изпробваше върху него различни идеи и планове, за да види как ще реагира и ”народът”. Севов беше винаги на разположение, готов да услужи, говореше спокойно, без емоции с дълбокия си, топъл баритон, създаваше впечатление за смислени мнения. С времето царят започна да го изпраща при разни хора от негово име, за да сондира неофициално по известни въпроси. Въпреки че влиянието му нарастваше, Севов остана директно в сянка. Той не присъстваше на никакви тържества, никога не говореше публично и никаква негова снимка не се виждаше във вестниците. Когато посещаваше двореца, той влизаше през задната врата на ул. „Московска“ и отиваше направо при апартаментите на царя, без да се спира в друга дворцова канцелария… Когато царят имаше посетител, Севов никога не присъстваше, даже ако той беше уредил аудиенцията. През време на неговите политически мисии за царя той задаваше въпроси и слушаше много внимателно, но рядко даваше отговори или изказваше лични мнения. Беше приятен, но по-скоро резервиран събеседник и добър слушател, без да казва никога повече, отколкото смяташе за строго необходимо.“
- Из „Короната от тръни“, Стефан Груев |
