"Не е възможно да се направят никакви кратки обобщения за Леонардо да Винчи. Огромният обем на ръкописите му и на делото му не позволява това... Нека кажем само, че колосалността на продукцията му го поставя до "чудото на природата" - Калдерон. По дълбочината на погледа си той се родее с Магелан. В рисуването и познаването на човека стои редом с Рембранд. В създаването на нови научни методики е съпоставим с Галилей, който впрочем - по общо признание - е немислим без Леонардо. Творец на образа на "Идеалния град", да Винчи е съпоставим с Леон Батиста Алберти, ако щете и с Томазо Кампанела. Във величието на монументалното изкуство той е равен на Микеланджело. Като скулптор той остава при Донатело, Гирландайо, Верокио. Като анатом той стои до Везалий. Като инженер, конструктор на нови уреди и механизми, като създател на аеростатиката, като основоположник на физиологията на растенията и на кристалографията - той няма равни.
Така че какво е в края на краищата човекът от Винчи, незаконният син на селския нотариус? Той е сумата на всички тези отношения и съпоставки. Другояче не би могъл да бъде оценен.
Или може би е възможен още един критерий. Леонардо е човек, който винаги твори новото и непознатото. Човек, за когото традицията е само предпоставка за ново движение напред. Човек, който не познава и не признава постоянството на хоризонта. Който ще се движи цял живот към нови хоризонти, към нови изгреви, към нови необятни пространства.
Това е патосът на живота му."
