„Поемата „Забранено море“ е написана през лятото на 1974 г. след тежка онкологична операция, затова звучи като автореквием. Инстинктът за живот, за изтръгване от смъртта превръща това най-драматично преживяване в миг на просветление. Поемата изследва отвътре това просветляващо страдание – познание, което се получава само под сянката на смъртта. Тази болка от връщането от поетия път, това е осъзнаване на върховната тайна на човешкото битие – какво е да си смъртен.
В тази творба се пораждат основните въпроси, които ще терзаят писателката цял живот. Анализът показва как тези прозрения продължават в цялостното ѝ творчество и разкрива единството на екзистенциалните ѝ възгледи, синтезирани в последния голям роман „Урания“ – философска социолингвистика, която граничи с фантастика.
Трета част включва единадесет тетрадки от дневника на акад. Петър Динеков – като биографичен и културен контекст. В целостта си тези тетрадки представляват невероятен документален „роман“ за търсенията и трагедията на българските интелектуалци през отминалия век, съвременници на П. Динеков и Блага. Превръщат се в биография на времето: културна история в личности, образи и сюжети.
Тези единадесет тетрадки са особено важни и съкровени, защото разкриват духовната връзка между две големи личности на българската култура – Петър Динеков и Блага Димитрова –душеприказчици един на друг, тяхната сдвоена биография. Това е опит да реставрирам този взаимен портрет на фона на житейските обстоятелства и връзките им с колоритни личности, създаващи картината на културния живот по това време.“
