Сборник с 31 стихотворения от Константин Павлов. Антикварна книга.
*** Агонио сладка
Първото ми умиране -
като преживяване -
беше изключително.
Повторенията изхабиха чувството.
Предвкусването на самата смърт обаче -
полъх, тембър, аромат, видение -
произвежда по-сладостни тръпки. -
Всеки път.
Сякаш любиш,
полубезплътно,
самия себе си.
("Обладаваш така,
както би обладал огледало."
К.Павлов)
И се раждаш -
пак от себе си.
Едновременно -
син, баща и близнак на самия себе си.
Как да го изразя -
странен двойник:
вече си ТАМ,
а още си ТУКА.
Ето този миг.
Този миг...
Другото е досада, рутуал. -
Свалям ти шапка, скучна бабичко;
да беше сменила поне чаршафите.
