Моят път към себе си. Мемоарите на един психиатър, Ървин Ялом, Изток-Запад, 2024

Моят път към себе си. Мемоарите на един психиатър

Автор: Ървин Ялом
Раздел: Здравна и медицинска литература, Световни мемоари и биографии, Психология - теоретични работи, направления, Терапия и практическа психология
Издателство: Изток-Запад
Народност: американска
Преводач: Ангелин Мичев
ISBN: 9786190114284
второ издание, 2024 год.
меки корици, 352 стр.
Цена: 27,90 лв

Прикачен файл:

Всеки търси пътя към себе си по различен начин. Ървин Ялом избира за тази цел мемоарите. Прекрачвайки прага на 85-ия си рожден ден, той решава да сподели всичко радостно и тъжно в живота си. В своята автобиография той смело разкрива себе си пред читателите, влизайки в ролята на обект на собствените си изследвания.

Ялом разглежда отношенията си с хората, които са го изградили като личност, и разказва за срещите си с Виктор Франкъл, Роло Мей, Карл Роджърс и др. Освен това той открехва вратата към най-съкровените кътчета на душата си и ни допуска в личния си живот, в който централно място заемат съпругата му Франсис и трите им деца.

Преплитайки историите на най-запомнящите се пациенти със спомените си за приятелства, любов и разочарования, книгата ни позволява да опознаем Ървин Ялом като личност и да оценим подобаващо огромния му принос към психотерапията.
Спомените, описани в изчистен и ясен стил, ще ви разкрият какво го е направило такъв, какъвто е.

***
Ървин Д. Ялом е професор емеритус по психиатрия на Училището по медицина на Станфордския университет. Носител е на наградата „Едуард Стрекър“ за 1974 г., наградата на Американската психиатрична асоциация за 1979 г., наградата за цялостен принос на Американската асоциация по групова психотерапия за 2017 г. и на наградата за цялостен принос на Американската психологична асоциация за 2018 г. Автор е на книгите „Когато Ницше плака“ (1992), за която е награден със златен медал на клуба „Общност на нациите“ за художествена литература, „Лъжи на дивана“ (1996), „Палач на любовта“ (1989), „Мама и смисълът на живота“ (1999), „Дарът на терапията“ (2002), „Изцелението (на) Шопенхауер“ (2005), „Да се взреш в слънцето“ (2008), „Проблемът (на) Спиноза“ (2012), „Мимолетни създания“ (2015), „Моят път към себе си“ (2017), „Въпрос на живот и смърт“ (2021), в съавторство с Мерилин Ялом, и станалите класика учебници „Теория и практика на груповата психотерапия“ (1970), в съавторство с Молин Леш, „Екзистенциална психотерапия“ (1980) и „Стационарна групова психотерапия“ (1983). Живее в Пало Алто, Калифорния.