Емоционалната интелигентност : Възникване на парадигмата, обяснителни теории и измерване, Любомир Джалев, Нов български университет, 2024

Емоционалната интелигентност : Възникване на парадигмата, обяснителни теории и измерване

Автор: Любомир Джалев
Раздел: Психология - теоретични работи, направления
Издателство: Нов български университет
Народност: българска
ISBN: 9786192332341
първо издание, 2024 год.
меки корици, 404 стр.
Цена: 35,00 лв

Емоционалната интелигентност е сравнително ново понятие в психологията, което привлича вниманието не само на изследователите в тази област, но и на специалисти в различните ѝ приложни полета.

Сред най-важните въпроси, свързани с емоционалната интелигентност, са доколко тя е „интелигентност", за самостойността на понятието, за връзките му с понятия като когнитивна интелигентност и особено социална интелигентност, както и с други психологически характеристики, за начините на нейното измерване.

В книгата са разгледани тези и други въпроси, проследено е възникването и развитието на идеите за емоционална интелигентност и основните й концептуални модели. Представена е адаптацията на психологически инструмент за нейното оценяване и са изведени норми за българската популация.

***
Съдържание

Благодарности
Често използвани съкращения
Списък на таблиците
Списък на фигурите
Въведение
Част I. Теоретични подходи към интелигентността
1.Класификация на теориите за интелигентността
2.Начални стъпки в изследването на интелигентността
3.Психометрични модели на интелигентността
3.1.Едномерни модели
3.2.„Хоризонтални“ многомерни (мултифакторни) модели
3.3.Йерархични многомерни модели
4.Когнитивно-контекстни теории
5.Обобщение: какво казват и какво не казват за емоционалната интелигентност теориите за когнитивните способности?
5.1.Тенденции, благоприятстващи приобщаването на интелигентностите, насочени към хората, към кръга на когнитивните способности
5.2.Защо авторите на психометрични теории не са склонни да разпознаят интелигентностите, насочени към хората?
5.3.Защо когнитивно-контекстните теории включват интелигентностите, насочени към хората? Част II. Концепции за емоционална интелигентност. Подходи и теоретични модели
6.Начално развитие на концепцията за емоционална интелигентност
7.Подходи за изследване и концептуални модели на емоционалната интелигентност
7.1.Емоционалната интелигентност като умствена способност
7.2.Модели на емоционалната интелигентност като черта
7.3.Смесени модели на емоционалната интелигентност
8.Социална и емоционална интелигентност
8.1.За статута и отношението между двете понятия
8.2.Сходства и различия
Част III. Адаптация на Скала за възприета емоционална интелигентност за българските социално-културни условия. Психометрични характеристики. Норми за българската популация
9.Методология
9.1.Структура и психометрични характеристики на оригиналната версия на Скалата за оценяване на устойчивите метанастроения (TMMS)
9.2.Пилотна форма на българската адаптация
9.3.Участници в изследването
9.4.Процедура
9.5.Адаптации на TMMS в различни социално-културни контексти
9.6.Обобщение: националните (езикови) адаптации на TMMS подкрепят трифакторната структура на скалата под условие
10.Анализ на латентната структура на Скалата за възприета емоционална интелигентност
10.1.Допускания при прилагане на изследователския факторен анализ.
10.2.Изследователски факторен анализ на данните
10.3.Анализ на факторите от първи ред. Факторни тегла на айтемите. Постигане на проста факторна структура
10.4.Интерпретация на факторите от първи ред
10.5.Верификация на структурата на вторичните фактори
10.6.Интерпретация на факторите от втори ред
11.Обобщение: какъв е психометричният модел на възприетата емоционална интелигентност в българската адаптация на скалата?
11.1.Структура на първичните фактори
11.2.Фактори от втори ред
12.Стандартни (дълги) и кратки форми на Скалата за възприета емоционална интелигентност 12.1. Основни идеи в класическата тестова теория
12.2.Допускане за едномерност на данните
12.3.Анализ на психометричните характеристики на субскалите
13.Норми за българската популация
Част IV. Влияние на някои социално-демографски признаци върху възприетата емоционална интелигентност
14.Предварителен многомерен анализ на асоциацията между социално-демографските и психологическите променливи
15.Влияние на фактора „възраст“ върху дименсиите на възприетата емоционална интелигентност
15.1.Влияние на възрастта върху широкия фактор Преживяване на емоциите
15.2.Влияние на възрастта върху широкия фактор Управление на емоциите
16.Влияние на фактора „пол“ върху дименсиите на възприетата емоционална интелигентност
16.1.Влияние на пола върху широкия фактор Преживяване на емоциите
16.2.Влияние на пола върху широкия фактор Управление на емоциите
17.Влияние на фактора „образователен статус“ върху дименсиите на възприетата емоционална интелигентност
17.1.Влияние на образователния статус върху широкия фактор Преживяване на емоциите
17.2.Влияние на образователния статус върху широкия фактор Управление на емоциите
18.Влияние на фактора „семеен статус“ върху дименсиите на възприетата емоционална интелигентност
18.1.Влияние на семейния статус върху широкия фактор Преживяване на емоциите
18.2.Влияние на семейния статус върху широкия фактор Управление на емоциите
19.Обобщение: какво говорят за възприетата емоционална интелигентност междугруповите различия?
Част V. Дискусия и заключение
Приложения

***
Любомир Джалев е дългогодишен директор на Центъра за оценяване и преподавател в департамент „Когнитивна наука и психология” в Нов български университет. Научните му интереси и публикации са в областта на емоционалната интелигентност и теорията за междуличностно приемане-отхвърляне, както и на методологията на психологическите изследвания - количествени и качествени методи в социалните и поведенческите науки, измерване и оценяване в образованието, психологически измервания и тестови теории. Участвал е в разработването и адаптирането на множество психологически инструменти за оценяване. Водил е различни курсове, основни сред които са по психологическо скалиране, тестология, конструиране на тестове за постижения, съвременни образователни технологии и статистическа обработка на данни.