Обратно към Прекрасния нов свят, Олдъс Хъксли, Изток-Запад, 2024

Обратно към Прекрасния нов свят

Автор: Олдъс Хъксли
Раздел: Социология, Съвременна философия, Исторически политологични изследвания
Издателство: Изток-Запад
Народност: английска
ISBN: 9786190114505
първо издание, 2024 год.
меки корици, 128 стр.
Цена: 13,00 лв

„Прекрасният нов свят“ е наричан „роман на идеите“, тъй като Хъксли поставя в центъра на вниманието контраста и сблъсъка на различни възгледи и концепции, а не просто традиционния конфликт на характери. В „Обратно към Прекрасния нов свят“ той се отказва изцяло от художествената измислица и предоставя свобода на идеите сами да изграждат формата и насоките на творбата му.

Хъксли ни предупреждава за опасностите, които наглед демократичният съвременен свят крие по отношение на нашата свобода. Отдадени на консуматорство и търсене на удоволствия, хората рядко се ангажират истински с реалността, в която живеят, точно както в романа му гражданите на Прекрасния нов свят не осъзнават ограниченията на своето общество. Съзнателното манипулиране на индивидуалното и груповото съзнание чрез всевъзможни методи прави ума на съвременния човек податлив на всякакви внушения – дори и на тези, които са всички друго, но не и хуманни.

За Хъксли пропагандата е основен враг на свободата и затова нейното разпознаване и противодействието срещу нея са отговорност на всеки от нас. Единствената надежда е в активния ум, който е способен на собствена преценка за действителността. Индивидуалната свобода, състраданието и интелигентността – точно тези качества, които отсъстват в Прекрасния нов свят – ще насочат напълно осъзнатия човешки ум към истински свободно, истински човешко бъдеще.

***
Олдъс Ленард Хъксли (1894–1963) е британски писател, поет, драматург, публицист и автор на пътеписи.
Първата му книга е стихосбирката „Горящото колело“ (1916). Едно от най-известните му ранни произведения е антиутопичният роман „Прекрасният нов свят“ (1932), неколкократно преиздаван на български, в който със средствата на научната фантастика е описан един нечовечен, технологизиран, безчувствен свят на бъдещето от XXVII век (неслучайно сравняван с Джордж Оруел и неговата книга „1984“).
От по-късните му творби най-прочута става „Дверите на възприятието“ (1954) – есе, посветено на начина, по който съзнанието и възприятията се променят под въздействието на мескалина. Именно от „Дверите“ музикантът Джим Морисън заимства името на групата си – „Дорс“ (двери, врати). Преди това самият Хъксли заимства заглавието от известна строфа от поезията на Уилям Блейк: „Ако дверите на възприятието са прочистени, човек ще види света такъв, какъвто е – безкраен.“
Хъксли става по своеобразен начин съавтор на термина „психеделик“. В кореспонденция с Хъмфри Озмънд, обсъждайки варианти за име на новите дроги, разширяващи съзнанието, Хъксли пише следната строфа: „To make this trivial world sublime, take half a gram of phanerothyme“ („За да стане този скучен свят неповторим, вземи половин грам фанеротим“). Така той предлага думата „фанеротим“, произлизаща от гръцките думи φανερός („проява“) и θυμός („ум“, „душа“). Д-р Озмънд обаче не се съгласява и му отвръща: „To fathom Hell or soar angelic, take a pinch of psychedelic“ („За да проумееш Ада и като ангел да се възвисиш велик, вземи щипка психеделик“), като „psychedelic“ буквално преведено означава „манифестиращо съзнание“.
На смъртното си легло Хъксли моли съпругата си да му инжектира мускулно ЛСД и умира под въздействието на дрогата, както десетилетия по-късно ще направи и Тимъти Лиъри.