|
Нашата
препоръка |
|
Обратно към Прекрасния нов свят
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Свидетелства за прехода 2000 - 2009
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. Есета
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Изгнание и музика
|
|
Автор: Етиен Барилие
Раздел: Световни мемоари и биографии, Нова и най-нова история, Съвременна история, Съвременна философия, Философска есеистика, мемоаристика и популярни издания Издателство:
СОНМ
Народност: швейцарскa Преводач: Тодорка Минева ISBN: 9786197500530
първо издание, 2024 год. меки корици,
206 стр.
Цена:
18,00 лв
Прикачен файл:
|
В „Изгнание и музика” (2018) швейцарският писател и философ Барилие отговаря на въпроса как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през изпитание. В различни исторически контексти - Полското въстание, Руската революция, сталинизма, нацизма и т.н., и при различен завършек на заточеническата им драма, авторът разказва както за артисти, чиито творчески способности са останали почти непокътнати (Стравински, Шьонберг, Мийо), така и за такива, чието музикалното вдъхновение е секнало (Рахманинов, Барток), а завръщането в родината се е оказало повече или по-малко пагубно (Прокофиев, Корнголд). В други случаи вътрешното изгнание се е превръщало в принуда, тегнеща чак до смъртта (Шостакович, Вайнберг, фейнберг), то е било също така прелюдия към убийствата в концентрационните лагери и е провокирало появата на творби като форма на съпротива (Улман, Шулхоф). А Цемлински, Хиндемит, Курт Вайл и мнозина други са показали как музиката може да въплъщава страданието на изгнаника и устойчивостта на една личност.
***
Етиен Барилие (р.1947) е швейцарски писател, философ и културолог, преводач, професор в Лозанския университет. В центъра на творчеството си поставя историята на идеите и теорията на изкуствата, особено музиката, която присъства трайно както във фикционалните му творби („Орфей”, „Кучето Тристан”, „Музиката”, „Моцарт”, „Китайското пиано. Дуел около един рецитал” и др.), така и в есеистиката му („Алан Берг”, „В-А-С-Н, историята на едно име в музиката” и др.). Години наред води собствена рубрика за телевизионна критика в „Журнал дьо Женев”, размислите си по актуални социални теми публикува в сп. „Ебдо”, а мислите си за изкуството споделя в сп. „Артпасион”. Носител е на множество литературни награди - Почетната награда на Париж за романа „Кучето Тристан” (1978), Голямата награда на Водоазката културна фондация за творчество, което води пълноправен диалог с основните направления в западното мислене (1987), Европейската награда за есеистика „Шарл Вейон” за есето „Срещу новия обскурантизъм. Възхвала на прогреса” (1995), Наградата „Библиомедия” за романа „Един веронец” (2011) и др.
|
|
|