|
Нашата
препоръка |
|
За свободата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Свидетелства за прехода 2000 - 2009
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. Есета
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Името България и етнонимът българи
|
|
Автор: Милена Върбанова
Раздел: Българите в древността /прабългари/ Издателство:
БГ ПРИНТ ЕООД Враца
Народност: българска ISBN: 9786192750152
първо издание, 2024 год. меки корици,
390 стр.
Цена:
36,00 лв
Прикачен файл:
|
Наистина, изкючителна гордост е да се узнае, че основателят на Вечния град, URBS AETERNA, този, който му е дал името си, първият цар на Рим и един от патриарсите на Юлиевия род (gens Iulia), от който произхождат Юлий Цезар, Октавиан Август и цяла династия императори, е говорил български език.
Думата "РОМОЛ" и днес, след три хилядолетия, е жива и непроменена, съхранила се е в нашата реч като божествено свидетелство, като пратеник на истината за България!
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ВЪЛЦИТЕ
Най-древното минало на българския
народ е престъпно заличено. Смисълът на народностното ни име е изкривен, омаловажен и вулгаризиран. Възстановяването на историческата правда за древните българи наподобява почти окултен процес. В него голяма роля играе Провидението - "дошло му е времето да се узнае". Той е верижна реакция от научни открития-светкавици - като факлите, които се палят една от друга, за да лумне накрая величественият олимпийски огън. Последователните етапи с всички техни съмнения и колебания, не могат да бъдат прескачани, защото всеки предишен озарява следващия и все по-ясно указва посоката, в която изследователят трябва да върви. Градейки стъпка по стъпка своята оригинална теория за произхода на името България и етнонима българи, аз също изминах трънливия път на съмненията и невинаги точните изводи, които не съм крила в текстовете, съставляващи тази книга.
Представям заключенията, до които стигнах, в телеграфен вид:
Генезисът на българския народ възхожда към допотопната древност. Предтечи на българите са мъдрецът Бригу, син на Ману, зет на Кардама - и потомците на Бригу - бхаргавите, мъдреци с непререкаем авторитет, упоменати във ведическите писания. Те са жреци на Небесния огън, учението за който им е поверено от боговете. От името Бригу директно произлиза етнонимът "българи" - бриги, фриги. Звукът "р" в санскритското понятие "бхаргави" е преминал в "л", мутация, позната в езикознанието. Името Бригу на санскритски означава "сияещ", "блестящ" - и това е първичното значение на етнонима българи и името България.
Постепенно наследниците на Бригу се превръщат в цял народ, който, подобно своите родоначалници, е натоварен със световната мисия да съхранява учението за Небесния огън. Тази мисия определя второто значение на етнонима българи - "пазители", "стражи" - вълци. Българите-вълци създават и охраняват "вълчи" - "пазени, свещени" земи с името България (Вълкария) на много места по света. Така, според моя израз, тайната на името България е заключена с два печата на неприкосновеност.
"Вълците" имат множество имена - vrka, lik (lukos), dav (daw), dah, divo, dibo, zev (zew) и пр.
Генезисът на българския народ и всички негови действия, са неразривно свързани със Слънцето.
Българите стоят в основата на трако-пеласгийския етногенезис. Огромният брой и пъстротата на тракийските народи - мизи, ликийци, меони (лидийци), фриги, гети и пр. с техните многочислени подразделения - са привидност. Става дума за един и същ народ, еднокръвен с българите. Доказва го единството на езика и на божествата. Изкушена съм дори да заявя, че в дълбока древност българите са били жреческата каста на траките.
С настоящия труд смятам за доказано, че българи и троянци са един и същ народ.
След като в редица текстове, представени в тази книга, отбелязвам някои различни характеристики на понятията "славини", "словени", "славяни" и изразявам предположения относно първичността им едно спрямо друго, в заключение заявявам, че те са равностойни и имат не етническо, а религиозно съдържание - "слънцепоклонници". Различните отенъци, които придавам на тези термини, се дължат на различните
етапи в дълбочината на изследванията ми и различното време, в което са написани отделните статии. Продължавам да държа на всяка дума от текста си "Словенин означава човек", защото тя разкрива изначалните дълбини на връзката "слово - човек" - и защото Слово - Слава - Бог (Логос) са синонимни понятия.
Според мен, т.нар. "славянски народи" (в съвременния етнически смисъл на израза) имат трако-пеласгийски, тоест отново български етногенезис. Названието "венети", доскоро прието от историческата наука като общ етноним на славяните в римската древност, всъщност е понятие, с което римските автори обозначават троянските бежанци в Италия - българи по кръв.
В статиите си "Две теории за произхода на българите - една истина" и "Значение на имената Меония, Имеон, Кимерийци, Колобър", които бележат началото на етимологичните ми изследвания на названия като Хиндукуш и Инд, тълкувам произхода на тези понятия чрез глаголите "ида", "движа се", "вървя","тека". И това е вярно, но в по-късните си дирения, стигнах до извода, че името на планинската система Хиндукуш, както и на великата река, както и названията на планините Ида в Троада и Крит, произлизат от епитета на Слънцето - Инти (идти, върви, движи се) - и означават не толкова физически преселения на хора и народи в цитираните територии, колкото че те са обитавани от поклонници на Слънцето. Текстът ми "Значение на българския слънчев символ IYI" е израз на тази новаторска теза.
Остава най-важният въпрос - как българинът ще посрещне посланието на моята книга?
Ще завари ли тя дори малък брой живи души, които да обжари с копнежа за нов подем на нашата нация и държава? Все още нищо не е изгубено, в историята две и две не прави четири, очакваната екзекуция на България не може да се състои, преди ние самите предателски да сложим подписа си под смъртната присъда на Отечеството. Може би точно на моята "вълча" книга е съдено да извика високо в ухото на българина: "Стани и тръгни!" Може би тя ще бъде оня дефибрилатор, който барабанно ще ускори стихващите удари на народното сърце? Или тя е съдбоносно закъсняла и ще завари само неми гробове, сиви пепелища, безответна духовна пустиня? Колкото и да разтърсваш мъртвеца, както и да го убеждаваш, че е потомък на най-бляскавото минало, за което един обитател на планетата би могъл да мечтае, той ще си остане безжизнен труп. Доказателствата, че внезапно е станал наследник на свръхчовешка слава и несметни богатства, няма да съживят кадавера.
Цялата работа е в това, дали е премината границата на невъзврата.
Враговете на Отечеството вече са изготвили подробни планове каква ще бъде "България след България" и кои ще бъдат "българите без българи". Ние, непобедимите вълци на древния свят, станахме париите на съвременния.
Ако не от срам пред дедите ни, то поне от ярост към победоносния цинизъм на нашите палачи - няма да ли скочим и да впием зъби в дебелите им вратове? Няма ли да строшим с железни челюсти капана на смъртта, в който са ни натикали?
Доблестен народе на вълка, приветствай възкръсналото си име! Нека възроденият ти вой прокънти в четирите краища на земята - както някога, преди хилядолетия! Атакувай и побеждавай! От теб започва летоброенето на новия свят - след като стихиите погълнат стария.
Ето, от мрака изплува твоето златно Слънце, изкачва се по обсипания със звезди небесен купол и засиява в зенита си!
Вдигни се, Българийо, вълча земьо! Ти нямаш право да загинеш. Бог те е сътворил за вечен живот!
|
|
|