Lector ex machina. Читателят в дигиталния свят. Културологични и образователни измерения, Иван Велчев, УИ „Св. Климент Охридски”, 2024

Lector ex machina. Читателят в дигиталния свят. Културологични и образователни измерения

Автор: Иван Велчев
Раздел: Литературна критика, литературознание, Медии и комуникации, Теория на културата
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”
Народност: българска
ISBN: 9789540759883
първо издание, 2024 год.
меки корици, 280 стр.
Цена: 25,00 лв (12.78 €)

Прикачен файл:

Като ревизира представите за литературата и четенето, дигиталното проблематизира и установената литературнообразователна практика. Изследвайки училищната дигитална култура – каквато е и каквато би могла да бъде – тази книга задава въпросите как се осъществява познавателният акт в общуването с текста, как текстът моделира читателя в зависимост от това дали четенето протича в аналогова или дигитална среда, как цифровите технологии променят мисленето ни, а впоследствие и самите ни представи за четене и текст.

***
Съдържание

ПРЕДГОВОР
І. ТЕКСТ, МЕЖДУТЕКСТОВОСТ, МРЕЖА
1. Допускания
2. Текстовост и разбиране
2.1. Мрежи от метафори
2.2. Мрежова интенция
3. Текстовост и отвореност
3.1. Дигиталното като интертекст
3.2. Хипертекст, междутекстовост, семантична мрежа
3.3. Рецептивна теория и (дигитална) текстовост, или „Септември ще бъде...” онлайн
3.3.1. Имплицитният читател в поемата
3.3.2. Перспективи в Гео-Милевия текст
3.3.3. „Дигиталното” четене – мисията (не)възможна
3.3.4. Le narratif est mort, vive le narratif!
3.3.5. „Културата се създава наново с всяко ново средство за комуникация” (Постман)
4. Дигиталното разпръсване
4.1. Дисперсията като интензивен междутекстов диалог
4.2. Разпръснатият читател
5. Печатна и дигитална текстовост – сходствата на несходното
5.1. Печатният текст като застинала подвижност
5.2. „Задвижването” на текста в учебна среда (новелата за Саладин и Мелхиседек (І, 3) от Бокачовия „Декамерон”)
5.2.1. Новелата за Саладин и Мелхиседек в контекста на Ден първи
5.2.2. Филомена в ролята на разказвач
5.2.3. Техника, чрез която се изграждат персонажите
5.2.4. Значения, конструируеми в смисловото пространство на текста
5.2.5. Значения, конструируеми в полето на междутекстовостта
5.2.6. Към жанровия модел на новелата
5.3. Дигиталният текст – естетика на изплъзването
5.4. Постмодерната текстовост в разказа „Царамбука” от Йордан Радичков
5.4.1. Заглавието като път навътре и път навън
5.4.2. Радичковият разказ и деконструкционното усъмняване в опозициите
5.4.3. Реабилитация на невербалния тип означаване
5.4.4. Зачертаване на опозицията свое – чуждо
5.4.5. Читателят – налична и потенциална структура
5.4.6. Разказът „Царамбука” в светлината на рецептивната теория
6. Текст, междутекстовост, мрежа (обобщение)
6.1. Маклуън и отвъд него
6.2. Дигиталният паноптикон
6.3. Печатната и дигиталната текстовост в литературнообразователния дискурс
ІІ. ЧИТАТЕЛЯТ ЕКРАН
1. Допускания
1.1. Културната функционалност на екрана и читателското поведение
1.2. Екранизирането като взаимно проникване на текст и читател
1.3. Четенето – преход между различни системи на означаван
1.4. Четенето като екранизиране – изследователски ракурси
2. Езикът на дигиталното
2.1. Езиковостта на дигиталната среда в контекста на изчислителната теория на ума
2.2. Езикът на дигиталното в светлината на структурализма и деконструкцията
2.3. Дигиталната езиковост в семиотичен аспект
2.4. Метонимични и метафорични интерпретаторски дискурси в дигитална среда
2.5. Социални и когнитивни аспекти на дигиталната езиковост
3. Дигиталната среда като отворена творба
3.1. Интерактивността – технологични, ментални и психокултурни аспекти
3.2. Интерфейсът и менталната репрезентация
3.3. Поетика на екрана
3.4. Проблемът за (не)завършеността на текста и необходимостта от технологично информирани методически решения
3.5. Интерфейсът – знак за структурна незавършеност и смислова отвореност на дигиталното
3.6. Семантични празнини, или културната логика на дигиталното
3.7. Необходимост от компютърни системи, предназначени за конструиране на хуманитарно знание
3.8. Литературнообразователният софтуер – едно необяснимо отсъствие
3.9. Дигиталното и човекът – самосъздаване във взаимодействие
4. Дигиталният медиум и потенциалността на читателския акт
4.1. Медията като културно-технологичен комплекс
4.2. Зони на потенциалност, възникващи в процеса на четене
4.3. Текстът и дигиталният медиум: иманентни и потенциални значения в литературнообразователен контескст
4.4. Функционалност на медиума съобразно употребата и контекста
4.5. Преструктуриране на литературнообразователната практика „отвътре”
4.6. Деконструкционният потенциал на дигиталното
4.7. Човекът – медия и съобщение
4.8. Чета, следователно не съм дефиниран докрай
5. Един психоаналитичен опит върху четенето
5.1. Образно съзнаване
5.2. Четене и несъзнавано
5.2.1. Четенето функционира на принципа на съня
5.2.2. Четенето – опит да се възстанови хипотетичният интегритет на личността
5.2.3. Явен и латентен аспект на четенето
5.2.4. Дигиталното като деконструкция на утвърдените модели на четене
5.2.5. Четенето в дигитална среда – специфична форма на съзнаване
5 3. Еросът на дигиталното четене
5.3.1. Теоретични ориентации
5.3.2. Междутекстовостта и психоаналитичният подход към четенето
5.3.3. Кодовете в разказа „Дамската чанта” от Димитър Динев
5.3.4. Митологичният код
5.3.5. Платоновият Ерос и българският свят от 20. и 30. години на ХХ век
5.3.6. Литературният код
5.3.7. Срещата на кодовете
5.3.8. Ерос като метафора на познавателна откритост към света
5.3.9. Прекъснатият наратив и четенето като прекъсваем процес
5.3.10. Възможен ли е автентичен читателски акт?
5.3.11. Моделът на разказа „Дамската чанта” от Димитър Динев (обобщение)
5.3.12. The human/text is out of joint
5.4. Мрежата, езикът и огледалото като метафори за факторите, структуриращи читателския акт
5.4.1. Взаимодействието на читателя и текста – съвместно изграждане на мрежа от значения
5.4.2. Четенето, или речта на текста
5.4.3. Огледалността на текста и динамиката на читателския Аз
6. Читателят екран (обобщение)
ІII. ДИГИТАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ ПО ЛИТЕРАТУРА – ВЪПРОСИ И ХОРИЗОНТИ
1. Проблеми, хипотези, понятия
2. Àкторът теория
2.1. Образователните цели в теоретичен план
2.2. Слабостта на образованието, или очакването на Другия
2.3. Образованието като риск
2.4. Литературнообразователният дискурс – създаван и създаващ
2.5. Образователни цели и дигитален тип мисловност
2.6. Конструктивисткият подход в литературното образование
2.7. Интегриране на конструктивистки идеи в литературнообразователната практика
2.8. Мултимодален подход
2.8.1. Мултимодалност и рецептивни нагласи на учениците от 10. и 11. клас
2.8.2. Необходимост от инструментализиране на мултимодалния подход
3. Àкторът практика
3.1. Методиката и вътрешната цялост на човешкото знание
3.2. Субектът модел, артикулиран в парадигмите на херменевтиката, конструктивизма и деконструкцията
3.3. Субектът модел на литературното образование – корелат на неговия обект
3.4. Субектът модел на литературното образование като антипод на административно конструираната фигура на учителя
3.5. Други възможни концептуализации на субекта модел на литературното образование
3.6. Ученикът – дефиниран чрез различни типове образователни цели
3.6.1. Два типа концептуализации на учениковата фигура
3.6.2. Продуктивен ли е моделът център – периферия в образованието?
3.6.3. Индивидуализиране на образователните ситуации и образователните дискурси – идея и реалности
3.6.4. Гражданските компетентности – една значима цел на литературното образование
3.6.5. Дигиталният Аз и типовете употреби на дигиталните технологии
3.7. Учителят – между регламентите и идентитета
3.7.1. Административно конструирана фигура на учителя
3.7.2. Познаващата себе си идея
3.7.3. Хипотезата за образователната система като механизъм за символно насилие
3.7.4. Оксиморонът „стандартизация на образованието”
3.7.5. Голямата машина, произвеждаща еднаквост
3.7.6. Доксата и асимилацията на Другия
3.7.7. Между предписаните и желаните роли
3.7.8. Преоткриване на идеята за образование
3.7.9. Необходимият грешник
3.7.10. Дигитални щрихи към фигурата на учителя
4. Àкторът управление
4.1. Стандартизираното оценяване в спор с идеята за самостоятелно конструиране на знанието
4.2. Стандартизираното оценяване като форма на политически натиск върху образователната система
4.3. Изследването PISA – проблематичният ментор
4.4. Обезличаване на субектите, създаващи литературнообразователния дискурс
4.5. Необходимост от политики, насърчаващи разработване и/или интегриране на специализиран софтуер в образователната практика
5. Обобщение
IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Библиография
ПРИЛОЖЕНИЕ

***
Иван Велчев е дългогодишен учител по български език и литература. Защитил е докторска степен в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на статии, учебници и учебни помагала. Неговите интереси са в областта на теорията на образованието, медийните изследвания и дигиталната хуманитаристика.