След Вавилон хората се отличавали не само по собствените си имена, семействата и родовете, но и по езиците. Това са „народите" (етноси). Те влизат в общение помежду си и в борби за надмощие.
Това е „историята”. Така мислел и Херодот. И тъй, чрез народа си човек влиза в историята. Защото, ако сме свързани само със семейството и с близките си, няма да излезем от частния живот; от общността на тези, с които сме свързани кръвно и във всекидневието, и които познаваме лично.
Но в общността „народ” се събираме и с такива, които не са ни роднини, не познаваме лично, не зависим от тях пряко, и пак са ни „свои”.
Това ни напомня, че и всички хора са ни „свои”.
*** Николай Гочев е роден през 1964 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1983), НШЗО „Христо Ботев“ (1984) и Атинския национален и Каподистриев университет (Философски факултет, Езикознание) (1993).
От 1993 г. преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по литературознание (1999). В университета води основния курс по „Старогръцка литература“ и избираемите: „Интелектуалците през античността“, „Античността в художествената литература и естетическата теория“, „Класическо образование и идея за класическа древност в България“, „История и култура на островите в източното Средиземноморие“.
Учредител и пръв председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (2005).