|
Нашата
препоръка |
|
Nexus. Кратка история на информационните мрежи от Каменната епоха до ерата на изкуствения интелект
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски). В лабиринтите на историческата памет
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Кметът на София - инж. Иван Иванов
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Въведение във философията
|
|
Автор: Димитър Денков
Раздел: Антична философия, Средновековна философия, Философия на Новото време, Съвременна философия, Философия - български автори Издателство:
Изток-Запад
Народност: българска ISBN: 9786190114789
второ издание, 2024 год. твърди корици,
330 стр.
Цена:
25,00 лв
Прикачен файл:
|
Ново, преработено и допълнено издание на „Въведение във философията” от Димитър Денков
„Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е „малък“. Качествено той не се различава от „големия“, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните й теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или накратко: с всичко. Затова тук се ползват откъслеци от класически произведения и се обясняват основни понятия без привилегироване на автори, методи и школи. Все пак въведението завършва с дванайсет портрета на влиятелни мислители, допълнено с речник на понятия в най-употребимото им значение и кратки сведения за автори и техни произведения. Ако в речника стои стандартът, в изложението са дадени достатъчно поводи за нарушаването му, което би подпомогнало осъзнатата ориентация във всеобщността на съществуването, наричана философия.”
- Димитър Денков
***
Съдържание
Въведение към въведението...............................................................................9
I.Понятие за философия
1. Общо определение
2. Философската нагласа
3. Философски облици
4. Към историята и функцията на понятието за философия
5. Вглеждане в единното
6. Философия и наука
7. Специфика на философското научно отношение
8. Философията като наука
9. Философията като метафизика и диалектика
10. Битие и небитие
11. Битие и нищо
12. Човекът и философският опит
13. Философските направления
II.Свят
14. Светът в логически и граматически контекст
15. Естествена наличност и констелация
16. Три свята: общата представа
17. Светът като вечност и преходност
18. Два свята: науката
19. Светът като единен
20. Неделимост и множественост
21. Неделимост и единственост
22. Собствено философската картина на света
III.Метод
23. Проблемът за метода
24. Мнение и истина
25. Преход от мнение към истина
26. Философско-методологически нагласи
27. Методът като средство за постигане на истината
28. Методът като средство за постигане на истината
29. Философията като метапознание
IV.Човек
30. Човекът откъм природното, божественото и общественото
31. Рефлексии върху културната и комуникативна общност
32. Човекът сам по себе си
33. Общественото същество
34. Обобществяването на човека: Маркс
V.Съзнание
35. Двойната интенционалност
36. Субект-обектното отношение. Субективност и субактивност
37. Нива и начини на проективно осъзнаване: сетивност, разсъдък, разум
38. Смисъл и принципи
39. Философията като Просвещение
VI.Аз
40. Полагане на Аза
41. Историческото единство на човечеството
42. Исторически фигури на Аза
VII.Лица и образци
Платон (428/9-347 г.пр.Хр.): идеята
Аристотел (384-322 г.пр.Хр.): началата и причините
Тома от Аквино (1225-1274): житие и битие
Декарт (1596-1650): метод, мислене, протяжност
Нютон (1642-1727) и Лайбниц (1646-1716): светострой
Хюм (1711-1776): опитът и многообразието
Кант (1724-1804): чистият разум
Хегел (1770-1831): абсплютната идея
Маркс (1818-1883): промяната на света
Хусерл (1859-1938): чистото съзнание
Ръсел (1872-1970): теориите, фактите, свободомислието
Витгенщайн (1889-1951): езикът
Речник
Библиография |
|
|