Руско-турската война от 1828-1829 г. или войната на Дибич Забалкански е известна в нашата историография предимно като военна кампания и нейната дипломатическа рефлекция. В Научния архив на БАН от 1949 г. отлежава един ценен ръкопис, който до днес не е намерил своя изследовател и издател. Авторът Людовик Пшесмицки е полски корнет - пряк участник в сраженията е Молдова и Североизточна България. Благодарение на високата си образованост и изискано писателско перо, той разкрива неподозирани картини от ежедневието на руската армия, взаимоотношенията й с местното население, както и с високопоставени турски офицери. Описанието на природните забележителности на Провадия, Шумен и особено Мадара разкриват преклонението на чужденеца пред природните красоти на нашите земи. Ръкописът е богат с етнографски и фолклорни описания, военни персонажи от епохата, с данни за бита, морала и икономиката на земите от двете страни на Дунава.
