Йордан Радичков е литературният аналог на Алберт Айнщайн. Великият учен е имал тройка по физика, но създава теорията на относителността.
Писателят трудно връзвал тройката по литература в берковската гимназия, защото не можел (или не искал?) да пише по канона: увод, изложение, заключение. Но вкара българската литература в европейски образ и световно подобие.
Как младежът от „този пусти Северозапад“ тръгна като редови дописник във вестник „Народна младеж“ и се превърна в най-големия български писател? Как, без да е учил в университети и литературни институти, създаде нов, неповторим стил в българската литература? Какви бандери белязаха живота му?
Защо верблюди пресичаха пътя му, как свраки, врани и врабчета облитаха душата му и как жаби клечаха до пишещата му машинка, докато той примамваше скитащите думи, целуваше ги по муцунките и ги подреждаше по най-вълшебен начин?
Коя е мистерията, която превръща един пишещ човек от маломерно селце в световен писател.
