Ген. Никола Михов (1891 – 1945) е сред най-видните български военачалници. През Балканската война командва батарея, която има голям принос за превземането на Одрин, а през Първата световна война участва в атаката и превземането на Тутраканската крепост. Началник е на Военното училище в София (1938 – 1941), а през 1941 г. е командир на 5-та армия, която навлиза в Македония. От 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. е министър на войната в правителството на проф. Богдан Филов. След смъртта на цар Борис III е избран за член на Регентския съвет. Остава на този пост до 9 септември 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и е разстрелян на 2 февруари 1945 г.
Ген. Михов води дневника си с кратки прекъсвания в продължение на година – от 19 септември 1943 г. до 7 септември 1944 г. Той описва няколкото срещи на българското държавно ръководство с Адолф Хитлер, сред които е и последното посещение на цар Борис III в Главната квартира.
Изключително ценно приложение към дневника са материалите от процеса на Народния съд. Те допълват и доуточняват важни моменти както от живота на ген. Михов, така и от дейността на Регентството. Тази книга е ненадминат извор за най-кризисния период от българската история.
