Прародина и религия на ранните българи. Поглед от изток, Иван Танев Иванов, Мариана Петрова Минкова, Фабер, 2024

Прародина и религия на ранните българи. Поглед от изток

Автор: Иван Танев Иванов, Мариана Петрова Минкова
Раздел: История на религиите, Антична история, Българите в древността /прабългари/, Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: Фабер
Народност: българска
ISBN: 9786190018186
първо издание, 2024 год.
твърди корици, 722 стр.
Цена: 30,00 лв (15.34 €)

Прикачен файл:

Днешната представа за произхода на древните българи - прабългарите, създали българската държава и съставлявали поне 30 % от нейното първоначално население е твърде бледа и фрагментарна, изпълнена с недоказани хипотези и произволни догадки. Историците все още таят надежда, че ще се намери нов документ или археологически паметник, който да проясни проблема. Уви, изглежда процесът на унищожение е бил безмилостен. Книгата е написана по повод на един такъв „документ" или „паметник", наскоро намерен при това на най-неочакваното място – в българския език и диалекти.

Авторите са забелязали, че доста български, старобългарски и прабългарски думи имат пълно копие в иранските езици, но с малка промяна: на звука „Д" в иранските думи съответва звука „Л" в българските. Това е пример за известната на лингвистите Д > Л звукова промяна, настъпила в определен вид източно-ирански езици, така наречените сакски езици, няколко века преди новата ера. Тази звукова промяна или закон е толкова характерна и специфична, че може да служи като „лична карта, паспорт" за народа, който е нейн носител. От тук авторите предполагат, че древните българи – носителите на тази звукова промяна, са били сакски народ, т.е., саки – източни скити. Прилагайки звуковата промяна Д > Л в обратна посока те възстановяват (дешифрират) истинските названия на два от трите прабългарски народа – сегели и берсили. Така, названието сегели става согди, а берсили – барсиди, т.е, ферганци. Съгласно Теофилакт Симоката, третият и най-важен прабългарски народ – оногурите идват от държавата Уструшана, за която се знае, че се е намирала точно между Согдиана и Фергана. На трето място, историците знаят, че и трите съседни народа – согди, уструшани и ферганци са били саки. Така, авторите получават резултат, който е изпълнен с вътрешна логика и хармония, а това е присъщо на всяка една правилна научна представа. В добавка, в книгата са цитирани около 15 допълнителни доказателства от други автори и други документи за правдивостта на получения резултат.

В книгата е посочено, че на мястото на предполагаемата прародина на древните българи – Уструшана, днес все още има огромен брой следи от тяхното древно присъствие, включително и такива следи, които вече са описани от други изследователи.

Като втори резултат, авторите обясняват преселението на древните българи като част от известното преселение на аланите от тяхната прародина към Кавказ в началото на новата ера. Точното локализиране на прародината на древните българи позволява да се обяснят всички особености на прабългарската религия на Кавказ и на Дунава. Тази религия е толкова сложна и противоречива, че историците се опитват да обяснят само отделни нейни страни при това по традиционни начини, характерни за съвсем други народи, т.е., неправилно. Напротив, прабългарската религия се оказва поразително сходна с религията на согдите и уструшаните, а особеностите на тяхната религия са отдавна посочени и обяснени като част от културата на древната согдийска цивилизация.

В книгата са обсъдени данни и резултати, разкриващи етимологията на етнонимите българи - оногури - ванандари и посочваща времето и причините за тяхната поява. Приведени са данни за възможния библейски произход на името Авитохол – първия „епонимен владетел" на българската държава на Кавказ. Приведена е една примерна картина на народите, доведени от Аспарух на Балканите и къде всеки един от тях може да е бил заселен. Включени са и нови, научно обосновани хипотези за произхода на авари, савири и хазари, които са документирани като етнически и езиково родствени на древните българи.

***
Книгата включва множество таблици, карти и цветни изображения.

***
МАРИАНА ПЕТРОВА МИНКОВА е родена на 31 март 1956 г. в Стара Загора. Завършва магистратура във Варшавския университет „Юзеф Пилсудски" през 1981 г., специалност Средиземноморска археология. От 1982 г. работи в Исторически музей - Стара Загора като уредник в различни отдели и от 1987 г. е завеждащ отдел„Нумизматика". Главен уредник от 2011 г. Защитава докторска дисертация по археология през 2012 г. във ВТУ„Св. св. Кирил и Методий" на тема „Монетното обращение в Августа Траяна - Берое през римската и ранновизантийската епоха". Автор е на над 110 научни статии в областта на нумизматиката и епиграфиката. Публикувала е три монографии: „Antike und mittelalterliche Miinzen aus Karasura" (2002 г.), „Монетите на Августа Траяна" (2015 г.) и "Numismatic collection of the Regional museum of history Stara Zagora (ancient Augusta Traiana). Thracian, Macedonian, Greek and Roman republican coins from 6th to 1st century ВС" (2019 г.) в съавтор-ство. В съавторство с Иван Т. Иванов публикува книгата „Боруйска мала света гора. Къде и кога се е покръстил св. княз Борис Михаил?" Съавтор е на книгата "История на Стара Загора" - 2023 г. Сценарист и режисьор на историческата възстановка „Тервел и областта Загора" (2014 г.), която е заснета на документален филм.

ИВАН ТАНЕВ ИВАНОВ е роден на 9.10.1951 г. в с. Самуилово, облает Стара Загора. В 1974 г. завършва Софийски университет "Свети Климент Охридски", специалност "Атомна физика". В периода 1974-1976 г. отбива редовна военна служба в АЕЦ „Козлодуй". От 1976 до 1984 г. работи в Химическия комбинат - Стара Загора. От 1984 г. до 2019 работи в Тракийски университет, Медицински факултет като асистент, доцент (1998) и професор (2014). От 1998 г. до 2018 г. е ръководител на Катедрата по физика, биофизика, рентгенология и радиология. Има придобити две специалности по "Автоматичен контрол и регулиране" (1982) и "Медицинска и санитарна физика" (1988). Защитил е две научни степени: доктор по биология (1995) и доктор на науките (2012). Издал е четири учебника, публикувал е Т50 научни статии и доклади с около 500 цитирания. Интересува се от българска история, краезнание и фолклор. Ръководител е на Историческо дружество „Българска орда" към Читалище „Климент Охридски7' -^Шр^агоуаг^ Публикувал е 60 статии в исторически списания и сборници на исторически конференции, както и шест книги на тема история - "По пътя на българския етноним" (2005), "История на село Самуилово" (2006), "Град Берое в средновековната история на България" (2017), „Произход и култура на древните българи" (2018),,,Богатството на българските диалекти" (2020) и „Боруйска мала света гора. Къде и кога се е покръстил св. княз Борис Михаил?" (2021). Създал е и поддържа сайтовете: www.protobuIgarians.com и www.bg-popfolk.bg. -