В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903 г.). Подготовка и изпълнение, Павел Шатев, Български писател, 1968

В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903 г.). Подготовка и изпълнение

Автор: Павел Шатев
Раздел: България след Освобождението до 1944г., Антикварни книги, Македония. Македонско движение
Издателство: Български писател
Народност: българска
ISBN: 327810820
първо издание, 1968 год.
твърди корици, 502 стр.
Цена: 15,00 лв

„Аз нямам намерение да правя характеристика на политическите атентати, оцветени в зависимост от тактиката и стратегията на групата, която ги извършва. Но ако надникнем в душите на атентаторите, ще видим, че това са в значителната си част младежи, които дирят романтика в съзаклятието, в неговата подземна работа, в подготовката на взрива. Са. мото съзаклятие вече е откъсване на една група хора от другите. В самото съзаклятие се крие индивидуализъм. Та нали тези хора са избраните, героите, които трябва да извършат голямото, великото дело на разрушението? И затова често такива младежи са изпълнени с мрачното съзнание за своята предопределеност, за своята сила и за мисията, която има да изпълняват.Както поетите-индивидуалисти, и те обичат дори с външността си да подчертават своята необик-новеност, изключителност.

Странна и романтична наслада, е притаена в очакване на «голямото дело», в неговата подготовка. Сякаш знакът на мисията, на необикновеното ляга върху терориста. Дори в саможертвата може да се крие поетическа наслада. В предчувствуваната мъка от смъртта на героя понякога най-голямо участие предварително може да вземе самият герой.

Аз не говоря тук за жаждата ло славата, за изявата на личността след смъртта и чрез смъртта — един проблем, познат на психологията. Не бих желал да говоря за фанатизма в душата на някои атентатори, който изгаря в нея всичко друго, за да остане само конкретната цел. В такива случаи вътрешното напрежение, центрирано и саморазвиващо се, добива фантастични размери. Такива хора са способни да извършат всичко и над техните глави не може да съществува никаква власт.

Но тъкмо това ги кара да чувствуват, в добрите случаи несъзнателно, превъзходството си над народа. Наистина те са способни спокойно да умрат за другите, но като герои, в името на другите. Народът за тях често не € жива същност, а понятие. Защото те скъсват връзките си тъкмо е него. Често тоЕа са интелигенти, чийто живот и целият свят се затварят в тесния хоризонт на някоя политическа догма. През нея те виждат всичко. Затова стават ограничени и тиранични. Разбира се, психиката на атентаторите е сложна, многостранна, но същественото в случая, което ни интересува, е техният индивидуализъм, макар и прикрит с най-различни форми, чувството им за превъзходство над народа, за когото решително и спокойно умират.

Но все пак тези хора умират. Те изразяват своя индивидуализъм не само с къдрави бради или с черни, с големи периферии шапки, нито с мъгляви стихове, а със своята смърт. Ге не водят безконечни спорове, както много от тогавашните интелигенти, а за лошо или добро действуват. И умират. Техните дела ми приличат на късове стомана, попаднала сред лъскави украшения.

Какви бяха солунските атентатори, така наречените «ге мнджии»? Група млади хора, някои почти юноши, които под влиянието на руските революционери, не само анархисти, но и социалисти, решават да се борят за свободата на своята родина Македония посредством атентати. Тези атентати трябва да бъдат насочени срещу европейските капиталовложения в Турция, за да покажат на великите сили неспособността на турската държавна власт да гарантира безопасността на търговията и да ги принудят да се намесят, От друга страна, те решават да умрат, за да покажат, че не са шепа авантюристи, не са разбойници, за каквито ги обявяват турските власти, а герои.”

- из книгата