Кои са онези автори и заглавия в българската драматургия, които имат дългосрочна валидност, при това в различни исторически ситуации и за разнородни социални групи? Социокултурните филтри на признание -театрални, литературни, образователни, научни, критические др., са наложили набор от драматургични творби, които приемаме за „класическо наследство”, „ценен архив”, „канон”. Днес можем да говорим за канона по един различен начин от преди, осъзнавайки властовите механизми и доминиращите нагласи в дадена историческа ситуация, но и откривайки постоянните реинтерпретации на отделни автори и произведения, които в краона сметка се превръщат в жива традиция за една култура.
*** Николай Йорданов е театровед, професор в Института за изследване на изкуствата и преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Автор е на книги, студии и множество статии в специализираните медии по проблемите на драмата и театъра. Настоящата книга предлага на читателите един исторически поглед как се формира българската драматургична класика, както и собствен прочит на отделни емблематични нейни заглавия.
