|
Нашата
препоръка |
|
Самотният човек. Новели
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Царска България (1879-1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Марио Жеков 1898-1955 (представен от Марин Добрев)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Марио Жеков 1898-1955 (представен от Марин Добрев)
|
|
Автор: Марин Добрев
Раздел: Български мемоари и биографии, Изобразително изкуство Издателство:
Фондация "Трейс за хората"
Народност: българска ISBN: 9786197251234
първо издание, 2024 год. меки корици,
148 стр.
Цена:
65,00 лв
Прикачен файл:
|
„Името му е Марин Жеков Тодоров. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството и морето. Преследвайки детските си мечти, сам извървява дългия път до изложбените зали и признанието. Той е пленерист в същинския смисъл на понятието, художник, подкупващ с таланта и радостта от творческата дейност. Създава стотици картини, хиляди рисунки и ескизи, които го нареждат сред най-значимите майстори на морския пейзаж в българската живопис. Занимава се със сценография, стенопис, плакат, оформление на рекламни материали и др., но над всичко е търсенето на магията, стоя- ща между него, морето и платното. Щастлив е, че вижда как чувствата и намеренията му намират визуален израз и това осмисля живота му. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България. Организира около 50 самостоятелни изложби в България, Хърватска, Сърбия, Чехия, Унгария, Румъния, а картините му са намерили пристанища из цяла Европа.
Марио Жеков е роден на 16 октомври 1898 г. в Стара Загора в многодетното семейство на Тодорка Маринова и Жеко Тодоров. По майчина линия е роднина на художника и издателя Васил Димов /1878-1941/. Племенник е на една от най-активните фигури в културния живот на Стара Загора - живописеца Васил Маринов /1879-1943/. На тях дължи интереса си към изкуството, а с помощта на Васил Маринов прави първите си детски крачки в рисуването. Придружавайки баща си при едно пътуване до Варна през 1908 г., той за първи път вижда морето, което, както по-късно ще споделя, го омагьосва завинаги. Училището не го привлича, а и е скаран с дисциплината. През 1911 г. го записват да учи в Земеделското училище в Садово - след две седмици го нaпуска. Любовта към морето ще го отведе във Варненското морско училище, но и то няма да го задържи. През 1915 г. е включен в една реквизиционна комисия в Гюмюрджина /Комотини/, което му дава възможност да пътува често до Дедеагач /Александруполис/ и да рисува морето. Трудно се застоява на едно място. Кратко ще бъде и времето за работа, която го отвежда през 1916 г. в Куманово /Македония/. По време на Първата световна война през 1917 г. е мобилизиран, зачислен в минохвъргачна дружина край Скопие.
Няколко месеца след това попада в плен край Дойран. Случайността го изправя пред един френски офицер, който, разбирайки за увлеченията на младия художник, го съветва да учи живопис във Франция. След примирието е освободен и демобилизиран през есента на 1918 г. Веднага след това - на 28 ноември 1918 г., постъпва в Държавното художествено индустриално училище2. Юношеската му мечта се е сбъдна- ла, но бързо разбира, че възгледите му за едно свободно присъствие в изкуството се разминават с принципите за по- лучаване на сериозно художествено образование. Още на първата изпитна сесия в началото на 1919 г. той го напуска. Убеден е, че има достатъчно качества за художник и няма смисъл да си губи времето. Иска да рисува на воля, без да се съобразява с никого и с нищо. Вслушва се само в съветите на вуйчо си Васил Маринов. Избрал е съдбата на странстващия художник.”
- из книгата |
|
|