Пародийното в литературата, Симеон Янев, УИ „Св. Климент Охридски”, 2024

Пародийното в литературата

Автор: Симеон Янев
Раздел: Литературна критика, литературознание
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”
Народност: българска
ISBN: 9789540760087
второ издание, 2024 год.
меки корици, 392 стр.
Цена: 25,00 лв

„Цел на настоящото проучване са пародията и пародийното с присъствието и изявите им в една смятана за непародийна литература - българската. Като непародийна априори можем да определим оная литература, която не притежава не само достатъчно пародийни творби, но и достатъчно проучвания върху тях. Но ако за доказването на първото са необходими многобройни и изискващи специализирана подготовка уговорки, то второто е проблем, отнасящ се изцяло до библиографска информираност. Веднага може да се каже - в повече от двестагодишната си нова история българската литература не познава нито една (в най-буквалния смисъл) книга върху пародията и пародийното. В този аспект тя безусловно е непародийна литература.
Но дали липсата на литературноисторически и критически проучвания сама по себе си изключва и присъствието на пародийност в тая литература, е проблем, който не може да бъде решен от пръв поглед. Още повече когато, противно на състоянието на литературната наука, литературната критика (особено в 70-те и 80-те години на XX век) в засилваща се прогресия започва да употребява при характеристика на процесите в съвременната българска литература понятия като „пародия”, „пародично”, „пародийно”, „гротескно-пародийно” и т.н.”

- из книгата

***
Съдържание

Предисловие към второто издание на „Пародийното в литературата”
ВЪВЕЖДАНЕ
1.ПАРОДИЯТА КАТО ЕСТЕТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ И СВЕТООТНОШЕНИЕ
1.1.Нови превъплъщения на старото понятие
1.2.Историческа определеност на пародията
1.3.Концепцията за пародията в „Поетика” на Аристотел като израз за цялостност на понятието
1.4.Пародията като отношение към знакови форми на живот
1.5.Пародията в системата на вторичните отражения
1.6.Към определението на пародията като отношение и художествено светоотношение
1.7.Към модела на пародията като отношение и светоотношение
1.8.Механизъм на пародийния акт. Интензии и естетически полета
1.9.Пародийни и непародийни епохи
1.10.Типове пародии. Фундаментална и тотална пародия
1.11.Номинативни белези на пародията
1.12.Compendium
2.„ЧИЧОВЦИ” НА ВАЗОВ И „ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ” НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ НА ЕСТЕТИЧЕСКИЯ ФОН НА 80-ТЕ ГОДИНИ
2.1.Нерешени естетически проблеми в литературата на 80-те години
2.2.Захари Стоянов като критик на Вазов; характер на литературните им взаимоотношения
2.3.Възрожденски традиции в Записките...
2.4.Естетическа насоченост и естетическа рецепция на „Чичовци” в 80-те години
2.5.Рецепцията на „Чичовци” кахо литературноисторически факт
2.6.Въвеждане в стилистиката на „Чичовци” - особености и анализ
2.7.Пародийни принципи и художественият текст на „Чичовци”
2.8.Културен момент и пародийност; „Чичовци” като иронична преоценка на естетическите вкусове на Възраждането
2.9.Поетика на пародийното в повестта. „Чичовци” като начало на нова художествена условност
2.10.Естетическо съзнание и художествена условност в „Записки по българските въстания” и в „Чичовци”
3.ПАРОДИЯТА В ПЕРИФЕРИЯТА НА ЛИТЕРАТУРАТА
3.1.Пародията като проява на естетически критицизъм
3.2.Отвореност и затвореност на художествената система и пародията. Пародия под маската на хумора
3.3.Ролята на „Българан” и „Барабан”
3.4.Пародийни изображения, схващани като хумор
3.5.Пародии по Вазов
3.6.Типът пародия на личност. Неестетическа цел на пародията
3.7.Белези на политическата пародия и на пародията на личност
3.8.Пародията като отношение към литературен стил и форма. Пародиите от „Българан” и „Барабан” като отношение към традиционни и модерни литературни форми. Пародии по Гео Милев
3.9.Николай Райнов и Чавдар Мутафов в пародиите на „Българан”
3.10.Особености на пародията в периферията на литературата. Фундаменталност на типа
4.КЪМ ОСЪЗНАВАНЕ НА ПАРОДИЙНИТЕ ФУНКЦИИ КАТО ФУНКЦИИ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ПРОЦЕС. ЕЛИН ПЕЛИН
4.1.Елин Пелин като естетически връх на българановската традиция
4.2.Явни и скрити пародии у Елин Пелин
4.3.Пародийният смисъл на „Пижо и Пендо”; хумор и пародия
4.4.Пародиен смисъл на детските поемки на Елин Пелин
4.5.„Под манастирската лоза” - стилизация и пародия
4.6.Функции на пародийното у Елин Пелин
5.КЪМ ОСЪЗНАВАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ ФУНКЦИИ НА ПАРОДИЙНОТО. ПАРОДИЙНО И ХУМОР У ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
5.1.Парадоксите на Смирненски
5.2.Пролетарската критика за пролетарския поет
5.3.Особености и специфика на хумористичната поезия на Смирненски
5.4.Пародии, схващани като пародии
5.5.Шлагер и пародия
5.6.Скрити пародии; Вазов и Смирненски
5.7.Пародия на символистичната стилистика; Смирненски-Траянов
5.8.Пародии по символистична и баталистинна поезия
5.9.Поетически сказ
5.10.Подражания. Смисъл на вторичните отражения у Смирненски
5.11.Трансформационни функции на „хумористичната” му поезия. Средищното място на поезията на Смирненски. Отвореност на художествено-изобразителната система на „Да бъде ден!”
5.12.Културната мисия на Смирненски в контекста на епохата
6.СВЕТОСЛАВ МИНКОВ. ПАРОДИЙНОТО КАТО СТИЛ И ОТНОШЕНИЕ КЪМ СТИЛ
6.1.„Сламеният фелдфебел” и моделът на Минковия разказ от 30-те години
6.2.„Сламеният фелдфебел” на фона на тенденциите в разказваческото изкуство от 30-те години
6.3.Форми на пародийното у Минков
6.4.Рецепция на стила на Светослав Минков в 30-те години и в литературната история
6.5.Пародийното като отношение към стил
Бележки
Библиография
ДОКЛАДИ ОТ ЕЖЕГОДНИЯ МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН СИМПОЗИУМ „ВАРНЕНСКИ ЛЕТНИ НАУЧНИ СРЕЩИ”
Въвеждащи думи
ПОСТМОДЕРНОСТТА В БЪЛГАРИЯ - ЗАКЪСНЯЛОСТ И НАВРЕМЕННОСТ
ЕЗИЦИТЕ НА ЛИТЕРАТУРНАТА ОБЩНОСТ В СЪВРЕМЕННАТА СОЦИОКУЛТУРНА СИТУАЦИЯ
ИГРИ: РАЗРУШАВАНЕ И ПОСЯВАНЕ НА ИДОЛИ (Разсъждения с помощта на игличка)
КРИЗИТЕ НА КАНОНА (Свръхкратък курс)
ЕЛИН ПЕЛИН - КРИТИК НА МОДЕРНОСТТА И НА РУТИНАТА
ТРИ МОДЕЛА НА ИЗЖИВЯВАНЕ НА МОДЕРНОСТТА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ НАЧАЛОТО НА XX ВЕК
МИТОВЕ ЗА СКИТАЛЧЕСТВА - ЛИТЕРАТУРНИ ПРОЕКЦИИ
ГРАДИВОТО НА ТЕКСТА - СТАТУТИ НА СЛОВОТО (Словото в изграждането на текста)

***
Книгата представлява второ, допълнено издание. То включва и съкратените от първоначално издадения през 1989 г. вариант глави на изследването.