*** Ветровете ту се скриват, ту изгарят от позлата
и в доубоя непрестанен слънцето или мъглата
слизат с пек или прохлада над догарящото лято...
Вятърът ту спре, ту писне от някоя скала прорязан
лута се и се премята, с неспокойствие белязан,
в езерата лудо плисне и събудил с дъх вълните,
тича облак да догони след керваните от пара...
Само малко стръкче цвете капчици и пръст събира,
в шепите на великани влага и искрици скрива
в корените на съдбата трупа светлина и жажда
и подпряло синевата, в ново битие се ражда.
