„Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ХІХ век, да се премълчават погрешките на тоя или оня консул от дълбока политика, да се гали и не се безпокои тоя или оня владика, за да не пострадало православието и за да не се били възползвали уж нашите неприятели. Едно само той съветвал българите – да направят с чуждите народи съюз за придобиване на своята свобода, без да пострада тая последната. Това била неговата Балканска федерация, между българи, румъни, сърби, даже и гърци. „Съдбата на тия народи е една с нашата“ – е казал той.“
