*** Когато затваряш уморени клепачи,
целувката ми ще прекрачи
твоя праг.
Една сълза ще спре, в съня ще те пази от грях.
С песничка ще те завие,
нови ласки за теб ще
открие.
Раменете ти крехки - мои верни пазачи -
в криле ще превърне, камшици за мрака.
Спи, спи любима. С теб няма есен и зима.
Пътеките бели са топли и меки -
сълзи на свещ.
И черешки подскачат на везана риза от лен.
Ти си олтара и кръста до последния ден.
- из книгата
*** Александър Димитров Крумов е роден в София. Женен с едно дете. Завършил е ВХТИ-София. Защитил докторска дисертация в Московския химико-технологичен университет, Русия. Експерт в областта на биотехнологиите и биоинженерството. Работи дълги години в Бразилия и САЩ. Отпечатък върху поезията му е погледът върху света от три континента и мащаба на страните, в които е живял и работил. Член е на Съюза на българските писатели от 2019 г.
Издал е шест стихосбирки: „Разпънат върху махало" (2001) - изд. „Хр Ботев"; „Връзка ключове" (2013); „Бели върху зелени върху червени думи" (2016); „Стъпки по дъгата над океана" (2018), „Градация на важността" (2020), „Боси върху счупени стъкла" (2023) - издания на „Български писател". Публикуваните стихове са писани в България, Бразилия и САЩ.
