Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Каталогът на библиотеката (1837-1887), Стоянка Кендерова, УИ „Св. Климент Охридски”, 2024

Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Каталогът на библиотеката (1837-1887)

Автор: Стоянка Кендерова
Раздел: Извори и документи, Османски период и Българско възраждане, България след Освобождението до 1944г., Световна културология, етнология и фолклор
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”
Народност: българска
ISBN: 9789540759586
първо издание, 2024 год.
твърди корици, 594 стр.
Цена: 40,00 лв (20.45 €)

Прикачен файл:

Настоящото изследване представя големината на фонда и тематичното разнообразие на литературата в Библиотеката, построена през 1802–1803 г. във Видин от Осман Пазвантоглу (1758–1807), първостепенен извор за което е оригиналният ѝ каталог. В основата ѝ ляга личната библиотека на неговия баща – еничарския ага Йомер бин Пасбан-заде (убит 1788 г.), към която се добавят даренията на още над 115 души. През 1848–1849 г. се създава Видинската вакъфска библиотека, която се превръща в обществена градска библиотека, за да задоволява професионалните нужди от четене, образование и личен контакт с книгата на местното мюсюлманско население. Тя остава в съзнанието на хората обаче като Библиотеката на Осман Пазвантоглу. В началото на 1888 г. две трети от книгите ѝ са предадени на османската държава и разположени в библиотеката за ръкописи „Беязът“ в Истанбул. В изследването са включени и 696 тома ръкописни и старопечатни книги, останали на съхранение в Националната библиотека в София, между които откриваме европейски издания и екземпляри на основателя на турската печатница Ибрахим Мютеферрика (поч. 1747 г.). Задача пред днешните и бъдещите учени от България и Турция, както и от други страни е пълното разкриване фонда на тази библиотека, основана от една дейна и енергична личност от Видин. Изследването очертава насоките и разкрива идеи за осъществяването на тази цел.

***
Трудовият стаж на проф. д-р Стоянка Кендерова преминава в отдел „Ориенталски сбирки“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва след завършване на висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност „Турска филология“ с втора специалност „Френски език“. Работата ѝ се изразява в обработка и научно описание на архивни документи и ръкописни книги на осма- нотурски и арабски език. За целта през 1974 г. завършва 4-годишен интензивен курс по арабски език в института „Бургиба“ в Тунис, а практически опит с арабски ръкописи придобива в библиотеките в Багдад и Мосул (1976). През 1986 г. защитава докторат на тема „Сведения ал-Идриси о Балканах и их источники“ в Института по изтокознание към АН на Русия в Санкт Петербург (дн. Институт за източни ръкописи). Специализира в Скиллитър център за османистични изследвания в Кеймбридж (1991) и в Института по филология (Арабска секция) в Мадрид (2002). Преподава османотурски език в Отдела по тюркология в Университета в Страсбург, където през 2000 г. защитава докторат на тема „Bibliothèques et livres musulmans dans les territoires balkaniques de l’Empire ottoman: Le cas de Samokov XVIIIe – première moitié du XIXe siècle“. От 1995 г. е хоноруван преподавател по османотурска дипломатика в катедра „Тюркология и алтаистика“ към СУ. Научните ѝ интереси и изяви а в областта на кодиколо- гията, средновековната арабска географска и историческа литература, история на медицината и история на библиотеките в Османската империя.