|
Нашата
препоръка |
 |
Обречената любов на Ататюрк
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Български традиционни костюми в два тома. Том 1: Акварелите на художничката Евгения Лепавцова от Северна България
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Черният конник
|
 |
Автор: Цончо Родев
Раздел: Българска съвременна проза Издателство:
Знаци
Народност: българска ISBN: 9786197707519
трето издание, 2025 год. меки корици,
240 стр.
Цена:
22,00 лв
|
„Черният конник“, роман за Черноризец Храбър и цар Симеон, е „един от най-последователните опити за приключенско белетризиране на историческа тема“, както отбелязва критиката в годината, когато романът излиза за първи път. Борис, Симеон-Храбър, Владимир, Наум, Есхач, Мостич са не само исторически персонажи, но и романтични герои, допринасящи за разкриване на една динамична епоха от българската история.
„Черният конник“ е увлекателно, интригуващо четиво, което няма как да не бъде обикнато от младежката читателска аудитория.
***
Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 г. Завършва основно образование в родния си град, средно в гимназия във Варна и „Право“ в Софийския университет.
Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) е адвокат, депутат в XXIII народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944, а впоследствие посмъртно е осъден на смърт от т. нар. Народен съд (Народният съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт, в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 г.-април 1945 г., като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военният елит на страната.). Като син на убит от Народния съд, Цончо Родев няма право да упражнява юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Създава редица исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и повести за деца и юноши.
Почетен гражданин е на Провадия и Сливен (1998). Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1998), на наградата за краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински“ (1995), на почетния знак „За граждански принос“ (2006). |
|
|