„Макар че донякъде свикнахме с бързите промени, ние няма скоро да се убедим, че те задължително са нещо добро, защото виждаме как често се превръщат в алгоритъм на деструкцията. Просто не зная какво ще измислим утре и последното ме тревожи много повече от това, дали въобще ще измислим нещо... Какво ще разпишат законодателите по отношение на човека и неговата сложна душевност, защото тя няма нужда от никакъв модернизъм и комфорт, а просто от ближен. Не виждам нашият високоинтелигентен прогрес да произвежда истински ближни и това ме плаши! Науката продължава да се развива и отдавна премина някои важни граници, поставени в миналото от ВЯРВАЩИТЕ учени. В „развитото” ни общество, което въпреки това продължава да се развива, няма връщане назад!...
...Повече от двеста години новият световен ред обезличава отделната личност, превръща идеите на Просвещението в идеология, лицемерно проповядва абсолютна свобода и абсолютен релативизъм. Именно в този реален исторически контекст (макар сам по себе той да представлява огромна химера и фактически оксиморон), новите социаллиберални управници и занапред желаят да превръщат истинските християни и Християнството в нещо съвсем ненужно. Изглежда, че няма защо да противостоиш на непотребния, просто е достатъчно да не го забелязваш... Но докога?”
