|
Нашата
препоръка |
 |
Самотният човек. Новели
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Царска България (1879-1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Марио Жеков 1898-1955 (представен от Марин Добрев)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Аз и МиГ-23
|
 |
Автор: Владимир Пампоров
Раздел: Български мемоари и биографии, Военна история и техника, разузнаване Издателство:
Еър груп 2000
Народност: българска ISBN:
първо издание, 2000 год. меки корици,
245 стр.
Цена:
6,00 лв
Прикачен файл:
|
ЕПИЛОГ
Модерното общество наложи рационализиране на житейската история. Появи се стандартната (авто)биография - СУ: роден, учил, работил... Човек по един или друг начин сам изгражда своя разказ в привидно логична линейна последователност. Въпрос на виждане.
В същото време паметта е хаотична. В нея едновременно съществуват близки и далечни моменти. Разделените от времето ситуации започват да се преплитат, получава се "изместване" на спомена, изтриване на фактите. Изчезват имена, дати, обстоятелства и на тяхно място идват други. Остава усещането за преживяното - емоцията, болката, страстта.
Една автобиографична книга, каквато е тази, няма претенциите да реконструира историята, защото в 250-300 страници не могат обективно да бъдат вместени 50 години живот. Разказът възкресява нещата така, както са почувствани, така както са останали в сърцето ми.
В книгата по една или друга причина не попаднаха доста хора, места и събития, като основното ограничение бе и избраната перспектива - призмата на фанара на МиГ-23.
Исках да включа повече за живота ми в Габровница, когато живеех със семейството си в авиоградчето и след това - в непрекъснатите ми ежемесечни командировки. Исках да мога да разкажа за всички мои близки и приятели, защото без тях животът ми би бил празен. Но може би ще го направя в друга форма, на друго място. Защото в стандартната ми автобиография се появи о.з., но човекът остава. Защото животът, дори на земята, а не във въздуха, продължава.
|
|
|