|
Нашата
препоръка |
 |
Да ти бъда тяло
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Атентатът в църквата "Св. Неделя" - 100 години. Юбилейно издание (албум със 140 фотографии)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Богомилски легенди. Страници от историята на света
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Кой е родоначалникът на българите
|
 |
Автор: Милена Върбанова
Раздел: Българите в древността /прабългари/, Българска културология, етнология и фолклор Издателство:
БГ- Принт ООД
Народност: българска ISBN: 9786192750305
първо издание, 2025 год. меки корици,
56 стр.
Цена:
12,00 лв
|
Фундаменталният въпрос, който се изправя не само пред изследователите на дълбокото минало на българския народ, а и пред всички учени, занимаващи се с историята на България, е разкриването на родоначалника на българите. Само точното определяне на личността, стояща в началото на нашия исторически път, може да постави на здрави темели историческото ни познание. Всичко друго е побиване на гнили стълбове в подвижни пясъци. Неотменен наш дълг е да разберем кой е българският предтеча, за да си изясним кои сме самите ние - откъде идем и накъде вървим. Колко далеч сме стигнали или колко ниско сме паднали. Континуитетът е основна характеристика на историческия процес и на неговия запис - историческата наука - но континуитет не може да съществува, ако липсва начална точка.
***
Съдържание
Кой е родоначалникът на българите
Кои са Авитохол и Ирник
Согдиана, Куш, Кушитско царство, Кушанска империя, значение на имената
Топоними, хидроними и лични имена в древна Троада
Революционно тълкувание на древното българско слово „таркан”
Загадъчното име „Мостич” на българския ичиргубоил - радикално „допускане”
Ненаказаната история на един „исторически” паразит
***
Милена Върбанова е завършила история и културология в СУ „Св. Климент Охридски” - София. Автор е на книги с исторически изследвания, пиеси, публицистика, сред които „Връх България” (2016), „Атланти и чудовища” (2018), „Злато за смет” (2020), „Кръвен данък” (2022), „Еньов геран. Песове. Агонията на България в две драми” (2022), „Атланти и гиганти” (2023), „Лобната скала” (2024), „Името България и етнонимът българи” (2024) и др. Нейни публицистични статии и исторически изследвания са публикувани в почти всички печатни и електронни издания в България.
|
|
|