„Години по-късно разбрах, че всичко, което пиша всъщност е написано за бъдещото ми аз! Думите от тишината говореха на мен! A3 слушах и пишех! Долавях красотата, която се криеше в тишината! А сега чета написаното си и се смея! Радвам се, плача и по красотата на думите си милея!
А всички останали, които имат възможността да се докоснат до написаното по една или друга причина, насладете се и поемете всичко, което сте готови да поемете! Не приемайте моята истина за абсолютната истина! Всичко, което пиша, са просто красиви глупости, които имат нежна красота и съдържат частичка от душата и спомените ми!
Приятен разговор с мислите ми...”
