„Наричаха ме Желязната ръка“ - историческия роман за Ивайло и неговото време от Цончо Родев, с ново издание.
***
Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 г. Завършва основно образование в родния си град, средно в гимназия във Варна и „Право“ в Софийския университет.
Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) е адвокат, депутат в XXIII народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944, а впоследствие посмъртно е осъден на смърт от т. нар. Народен съд (Народният съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт, в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 г.-април 1945 г., като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военният елит на страната.).
Като син на убит от Народния съд, Цончо Родев няма право да упражнява юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Създава редица исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и повести за деца и юноши.
Почетен гражданин е на Провадия и Сливен (1998). Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1998), на наградата за краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински“ (1995), на почетния знак „За граждански принос“ (2006).
Книгата му „Наричаха ме Желязната ръка” е отличена през 1971 г. от тогавашните Министерство на просветата, ЦК на ДКМС, Комитета за изкуство и култура и Комитета по печата като най-добра книга за юноши.
