|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Тил Линдеман. 100 стихотворения
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Анти-Едип - капитализъм и шизофрения
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Автобиографията на Алис Б. Токлас
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
| Биография на моите филми. Първа част
|
 |
Автор: Георги Дюлгеров
Раздел: Кино и телевизия Издателство:
Нов български университет
Народност: българска ISBN: 9786192333508
второ издание, 2025 год. меки корици,
412 стр.
Цена:
27,00 лв (13.80 €)
Прикачен файл:
|
„Световната история на киното слави чехословашката Нова вълна (чешкото чудо) на 60-те, хвали полската филмова школа, признава охотно приноса на унгарското кино, а от петнайсетина години румънската Нова вълна е все така на мода. Българското кино все още го няма на световната, на европейската, пък даже и на източноевропейската карта. А то, особено онова на 70-те, на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Едуард Захариев, Людмил Кирков, Иван Андонов, Борислав Шаралиев и още, и още, си е свършило работата и очаква своето международно разпознаване, признание и подобаващо място между големите източноевропейски кинематографии.
Но за да се случи това разпознаване в световен план, следва да се върнем към великото време на българското кино аналитично и исторически, от една вече достатъчна времева дистанция, способна да отсее зърното от плявата.
Не познавам по-проникновен, сложен и умен разрез изотвътре на соца от предприетия от Георги Дюлгеров в „Авантаж“. В него убийствената критика спрямо соца като ендемична култура на лъжата и фалша съжителства със съпричастие и милост към малкия голям човек, който играе и се надиграва със системата, понякога ѝсе изплъзва, по-често се оказва неин съучастник, но през цялото време се бори за своя дял щастие, за своето място под слънцето, за своята автентична главна роля във филма на живота си, схванат и като дар, и като неспирно прослушване.
Книгата на най-големия от най-българското време на киното ни – Георги Дюлгеров – предоставя безценните биографии отвътре на неговите филми. За да разберем как се е стигнало до величието на „Авантаж“ и „Мера според мера“, следва да проникнем в генезиса и процеса на израстване и търсене на този велик майстор.”
- доц. Димитър Камбуров
***
Съдържание
Предговор
Биография
Биография на БЪЧВАРЯТ (1967–1970)
Три петлитрови стъклени дамаджани
Рачик
Биография на ИЗПИТ (1970–1971)
Славчо
Апостол Карамитев
Филип Трифонов
Крикор Хугасян
Въжената линия
Тримата оператори
Как се язди каца
„Козият рог“
Локарно
Андрей Тарковски
Биография на И ДОЙДЕ ДЕНЯТ (1972–1974)
Васко Джина
Емчо
Вълчо Йорданов
Иван Кожухаров
Асен Кисимов
Иван Кожухаров – Фантома
Разстрелите
Павел Писарев
Голата партизанка
Спасяването на „И дойде денят“
Биография на ГАРДЕРОБЪТ (1974–1976)
133 Милчо
135 Станко Стратиев
137 Божидар Петков
Документално наблюдение
Битката с гардероба
Гардеробите се познаха
Биография на ДА ОТВОРИШ РАНА (1975)
Руси Чанев
Биография на АВАНТАЖ (1975–1978)
Бай Душа
Прототипът
Събитието
Съавторството на Руси Чанев
Надлъгването
Иржи Пурш
Консултант
Руси Чанев – актьорът
Видьо Пенев
Малина Петрова
„Парцалев“ – Вичо
Цветан, Цецо
„Веднага напусни терена!“
Руси Дундаков
Мария Статулова
Радосвета Василева
Пламена Гетова, Мариана Крумова
Директен запис
Свобода Бъчварова
Мечо
Ударник на социалистическото съревнование
Лариса Шепитко
Митничарят
Бате Димо
Преводът
Шесто
Зануси
Сан Франциско
Минеаполис
Българският чадър
Едуард Захариев
Биография на ТРАМПА (1978–1979)
Дилогията
Ивайло Петров
Петя Дубарова
Без финал
Илия Добрев и Таня Шахова
Искра Йосифова
Кирчо Кирилов
Фестивалът в Ротердам
Биография на МЕРА СПОРЕД МЕРА (1979–1988)
Езикът
Партийният архив
Старците
Григор Вачков
Кристин Бартлет
Стефан Мавродиев – Чернопеев
Поетът Борис Христов
Жози – художникът Георги Тодоров
Ицо Джорлев
Мостът на река Ангиста
Руси Люцканов
Историците
Богдан Глишев – Сандански
Каялийските скали
Голите пишки
Катя Иванова и ризницата
Цветана Манева. Жените в „Мерата“
Иван Черкелов
Църната мория
Партийният дом
Веселин Андреев и седмицата след това
Рангел Вълчанов
Люто Божев
Сериалът
Две смърти, три раждания
Нина Момчилова и Христина Милева
Велосипедът
Липсващата трета серия
Биография на СЪЕДИНЕНИЕТО (1981–1984)
Биография на ЗА НЕШКА РОБЕВА И НЕЙНИТЕ МОМИЧЕТА и ЗА МОМИЧЕТАТА И ТЯХНАТА НЕШКА РОБЕВА (1984–1987)
Христо Ковачев
Първият филм
Вторият филм
Три „шенета“
Allegro Barbaro
Люлките
Танцът на ансамбъла
Испанската полиция
Форко – Христофор Калоянов
Музиката във втория филм Биография на АкаТаМуС (1984–1988)
Йълдъз Ибрахимова
Художниците
Ивайло Христов
Кулата
Музиката
Долби стерео
Пламен Сомов – Сома
Танците
Актьорите, актрисите
Унгарците
Биография на ЛАГЕРЪТ (1988–1990) 384
Паметникът на Сталин
Радена
Тошко, Димана
От новела към филм. Санчо Финци, Ицко Финци, Невена Коканова
Мама
„Голи сцени“
Финалът
Киноведите
Полската камера
Кан. Кешловски
***
Можете да намерите също и:
Биография на моите филми. Втора част
***
Георги Дюлгеров е роден на 30 септември 1943 г. в Бургас. Завършва Института по кинематография „Герасимов" (ВГИК) в Москва. Повече от 20 г. работи в СИФ – Бояна, а след 1991 г. е бил началник на Армейския аудиовизуален център, преподавател по кинорежисура и ръководител на клас в НАТфИЗ. Професор е от 1999 г. Филмите му „Лагерът", „Мера според мера", „Авантаж", „Трампа" и др. са сред най-добрите постижения в историята на българското кино. След промените снима „Черната лястовица", „Лейди Зи", „Козелът", „Буферна зона". Носител е на „Сребърна мечка" за режисура от Берлинале’78 (за „Авантаж"), на приза „Златен рицар" от Палермо'86 (за „Нешка Робева и нейните момичета"), Голямата награда от Межаунапоания кинофестивал в Сараево (за „Лейди Зи”, 2005) и др. Член е на Европейската филмова академия. Почетен професор на Нов български университет. |
|
|