Край плажа на изток от селото има един остров, а на него - огромен храм с много камбани - каза жената. Момчето забеляза, че е облечена в странни дрехи, а косите й са покрити с воал. Никога преди не я бе срещало. - Виждал ли си храма? - попита тя. -Върви да го видиш и ми кажи как го намираш! Пленено от красотата на жената, момчето отиде до мястото, което му бе посочила. Седна на пясъка и погледна хоризонта, но не видя нищо по-различно от обичайното: синьо небе и океан. Разочаровано, то се запъти към рибарското селище, което се намираше наблизо, и там попита за острова с храма. - А, това е било много отдавна, по времето, когато моите прадеди са живели по тези места - каза един стар рибар. - Станало земетресение и островът потънал в океана. Но макар че островът вече не се вижда, все още се чуват камбаните на храма, когато водата ги разлюлее на дъното. Момчето се върна на плажа и се опита да чуе камбаните. Прекара там целия следобед, но успя да долови само шума на вълните и крясъците на чайките.
