|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Лего
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Голямото съчинение (Наука и магия)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Вълче време. Германия и германците 1945 - 1955
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Пръстените на Сатурн. Английско поклонничество
|
 |
Автор: В. Г. Зебалд
Раздел: Немска литература
Издателство:
Колибри
Народност: немска
Преводач: Стоян Гяуров
ISBN: 9786190216131
първо издание, 2025 год.
меки корици,
416 стр.
Цена:
30,00 лв 
|
„Може би колкото повече се задълбочаваме в работата си, толкова повече губим цялостния поглед върху нещата и може би тъкмо по тази причина сме склонни да бъркаме растящата сложност на собствените си духовни конструкции с напредък в познанието...” С такива мисли през август, месеца, който е под знака на Сатурн, В. Г. Зебалд тръгва на обиколка из графство Съфолк. Голият и скучен пейзаж по тези места е канавата за песимистичната житейска философия на автора, който изравя невероятни истории от миналото, разказва за гения на Томас Браун, за гибелта на викторианските замъци и риболова, за живота на Джоузеф Конрад, невероятната любов на Шатобриан или за нещастния Суинбърн. Синхронизирайки траекториите на историята, средата и паметта, Зебалд поставя във фокуса на повествованието си и катастрофалните последици от насилствената намеса на човека в природата. Така „Пръстените на Сатурн” се превръща в меланхолично литературно пътешествие из историята на упадъка на култура и природа, в задълбочен размисъл за съдбата на цивилизацията.
***
„Писател с неподлежаща на определение оригиналност, чийто глас разпознаваме като незаменим и изключително значим за нашето време.”
- Ню Йорк Таймс
***
В. Г. Зебалд (1944–2001) е германски поет, есеист и писател, една от най-представителните фигури в съвременната немскоезична литература. Роден в баварското градче Вертах, през 60-те години се установява във Великобритания, където след успешна научна кариера е професор по немска литература в Университета на Източна Англия.
Носител е на множество литературни отличия, сред които Берлинската литературна награда, наградите „Хайнрих Бьол” и „Хайнрих Хайне”, Националната награда на критиците (NBCC). Сред най-превежданите му белетристични творби са „Световъртеж. Чувства.“ (1990), „Емигрантите“ (1992), „Пръстените на Сатурн“ (1995) и „Аустерлиц“ (2001). |
|
|
