Мария Друмева е родена през 1940 г. в село Екзарх Антимово, Бургаска област. Завършва Музикалната гимназия в Бургас и Консерваторията в София. Работи като преподавател в музикални школи, хоров диригент в Перник и София. В гимназиалните си години публикува във вестниците „Черноморски фронт" и „Средношколско знаме", а по-късно в „Студентска трибуна", в списание „Пламък" и в специализираните издания към Съюза на музикалните дейци и Съюза на българските композитори - „Музикални хоризонти" и „Българска музика". Като музиковед членува в съответната секция към СБК.
Дебютната й книга през 1977 г. за Маестро Георги Атанасов - „Звезда самотна" - добива широка известност като първата романизирана биография за български композитор в музикалната ни литература. Следват художествените повести „Емануил Манолов" (1978 г.) и „С песните на хор „Червеноблузите" 1981 г.) - имена и музикални явления с непреходно значение в националната ни оперна и хорова култура. Мемоарната „Искра божествена" (2021 г.) проследява уникалната за времето си безкористна дейност на учителя Атанас Желев, ненадмината в музикалната история на Екзарх Антимово.
В новата книга „Обичай ме, каквато съм" разказаното предхожда и отчасти е свързано с предишната. И тя е интимно откровение за преживяно в гимназията в Бургас необичайно приятелство. Завръщайки се в необятността на младежката си чувствителност - към онази отдаденост на обич с невероятен творчески заряд, авторката следва убедеността си, че почтеното, благодатно духовно общуване - тази рядкост в човешките отношения - е безценен дар в живота ни, за който си струва преодоляването на съмнения, зависимости и ограничения от общоприетото в средата ни.
