„Уважаеми читатели и приятели на историята и малките наши истории, да си спомним за някои стари и забравени места от нашата планина. Преданията и легендите носят през времето интересните им имена, а спомена за тях избледнява и изтънява.
Ветровете на забързания живот отнасят някогашните драми, мъки, болки, радостни или нерадостни съдби на хората живели преди нас в нашият край. Тези неумолими ветрове на времето преминават неусетно и през сегашното време и ни напомнят, че нищо не започва и не свършва с нас. Затова се надявам разказите да Ви бъдат интересни, да ги помним и предаваме. Да вярваме, че по тези места, все пак ще останат да живеят българи и в бъдеще. Да се надяваме, че ще остане и нещо от горите, водите и природните дадености. Истинските богатства, опазени от дедите ни, за които много хора по света могат само да мечтаят. Дали може да погледнем, като в огледало през тези природни дарове, минали събития и хора и да открием по нещо за нас и нашето време, ще оставя да прецените сами.
Преданията и легендите от Берковската планина са многолики, такива като самата нея. Трудно могат да се обхванат изцяло и до край, така че аз ще Ви разкажа само каквото знам за:
