„Никога не позволявай на истината да развали хубавата история.“ Този популярен цитат може да бъде отнесен и към начина, по който широката аудитория възприема немалко епизоди от родното минало. Заветът на кан Кубрат към неговите синове, демонстриран чрез притчата за снопа с пръчки, и законите на кан Крум, предвиждащи строги наказания за техните нарушители, стават добре познати още от най-ранния ни досег с българската история. Дали обаче те съответстват на фактите?
„Историографски митове за Българското средновековие“ е книга, която цели да осветли истината за множество спорни моменти от развитието на Първата и Втората българска държава.
Неин автор е доц. д-р Красимир С. Кръстев, ръководител на Катедра „Архивистика и методика на обучението по история“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В своя труд той се спира на 10 случая, в които погрешната интерпретация на дадени събития или тяхното откровено съчиняване довеждат до налагането на погрешна картина за епохата в общественото съзнание.
На базата на разнообразни изворови данни и богата историографска литература се посочва генезисът на тези митове и бива изяснено какво се е случило в действителност. От настоящата книга читателят ще научи истината за религиозните вярвания по българските земи преди налагането на християнството, кога всъщност започва да се употребява понятието „Византия“ и дали татаринът Чака е бил български владетел.
***
Съдържание
Предговор
Увод
1.Кан Кубрат и легендата за снопа с пръчки
2.Крумовото законодателство
3.По следите на българския бог Тангра
4.Пратеничеството на цар Симеон в Египет
5.Отравянето на цар Асен I
6.Българският цар Йоан Смилец
7.Татаринът Чака на българския престол
8.Термините „Византия” и „Византийска империя” през Средновековието
9.Потомъкът на Шишмановци и участието му в Първото търновско въстание
10.Второто търновско въстание
Заключение
Библиография
Списък на съкращенията
