„Убеден съм, че можем да се преборим за мечтите и любовта си. Дори и да изглежда невъзможно, дори и целият свят да е срещу нас. „Адажио за Мария“ е история за най-голямото чудо – самия живот!”
- Георги Бърдаров
*** Последното нещо, което Вангел видя, бе кърмата на лодка, полюшвана от вълните на залез-слънце.
Свлече се до смокинята в задната част на двора на къщата си в Кулата. Опита се да я обгърне с ръце, но само пръстите на дясната му ръка се впиха във вкаменената от годините й кора. Луната освети двете стари тела — на стареца и на смокинята, вплетени едно в друго, а томителното ухание на любов и топло женско тяло, излъчвано от дървото, се смеси с лепкавия аромат на смъртта...
