VIATOR IGNOTUS -?
(НЕИЗВЕСТЕН ПЪТНИК-?)
Пристигна с кораба от Ефес за Перинт,
нае си стая в „При Квирина",
търговец бил, но на какво - не уточни,
подбита за цената на робините.
Преди нещастието да го сполети,
вечеря сирене и осолена риба,
с вечерята изпи за два обола вино.
И както се изкачваше
към стаята си пийнал,
подхлъзна ли се, стъпи ли накриво,
главата си удари в перилата и -
преди да разберем какво му е - почина.
А в стаята намерихме писмо,
започнато, но недовършено
(и затова без име): „Любима,
вече съм в Апри! Очаквай ме
за мартенските иди...” Горкият!
Къде какво очаква ни,
кой може да предвиди?
Така че, пътнико, поспри -
незнаен пътник под нозете ти почива!
Кажи! Незнайни пътници
не сме ли всички ние?
- из книгата
***
Кирил Мерджански е роден на 30 юли 1955 г. в София. През 1981 г. завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски" със степен магистър по антична и средновековна история, а през 2007 г. със същата степен завършва история в Райт Стейт Юнивърсити (Wright State University), САЩ. През 1981 г. започва работа като преподавател в НГДЕК „Св. Констаттин Кирил Философ". В периода 1987-2002 г. е редактор и завеждащ редакция „История и право" към Университетско издателство на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Автор на книгите с поезия: „Нощен прилив" (1990), „Избрани епитафии от залеза на Римската империя" (1992), „Облачна земя" (1995), „Митът за Одисей в новата буколическа поезия" (1997), „Птици, погледи, пустини" (2002), „Бъдеще на античността. Избрано. Поезия, драма, преводи, анкета и за него". Съст, водещ анкетата и автор на предговора към книгата Ирен Иванчева-Мерджанска (2021), както и на пиесите „Кой уби Питагор?" (1988) и „Терезий слепият" (1999). Превежда в сътрудничество с Доротея Табакова „Антигона" на Софокъл (2015).
Поезията на Кирил Мерджански е превеждана на английски, френски, немски, испански, руски, шведски, гръцки, чешки, унгарски, сръбски, хърватски, босненски. През 2019 г. участва като почетен гост във Фестивала на световната поезия в Меделин, Колумбия, и през 2021 г. във Фестивала на световната поезия в Каракас, Венецуела. През 2024 г. е удостоен с националната награда за поезия „Константин Павлов".
В издадения през 1992 г. вариант на „Избрани епитафии от залеза на Римската империя" се съдържа само първата част на настоящото издание. |
