Лъчи от бъдещи слънца. Соларпънк научна фантастика, Съставител: Франческо Версо, Недланд, 2025

Лъчи от бъдещи слънца. Соларпънк научна фантастика

Автор: Съставител: Франческо Версо
Раздел: Американска и канадска художествена литература, Латиноамериканска художествена литература, Английска литература, Испанска литература, Чешка литература, Италианска литература
Издателство: Недланд
Народност: сборник
Преводач: Николай Тодоров
ISBN: 9786197572469
първо издание, 2025 год.
меки корици, 332 стр.
Цена: 20,00 лв (10.23 €)

Сборник със соларпънк научнофантастични разкази от европейски, американски, канадски и латиноамерикански автори.

„В епоха на климатична несигурност, геополитиполитически тревоги и цифрово отчуждение, соларпънкът е бунт срещу капитулацията. Той е визия за свят, където технологиите не господстват над природата, а се вплитат в нейния ритъм. Където общността триумфира над консуматорството.
Соларпънкът надхвърля обикновената вяра в бъдещето. Той не просто изобразява свят на устойчиво бъдеще. Надеждата се превръща в политически акт. Хармонията между човек, технология и природа вече не е утопия, а постижима реалност.
Този сборник, създаден в сътрудничество с издателство „Future Fiction“ на Франческо Версо, представя разкази, които преосмислят утрешния ден чрез призмата на възможността. Не толкова бъдеще неопределено, колкото бъдеще настояще.
Макар и отначало да прилича на потомък на климатичната фантастика, соларпънкът вече не е просто естетика, а философия. Всяка история в сборника показва как духът, изобретателността, любовта или просто личната природа могат да помогнат на човека да се справи с неравноправието в обществото, да преодолее екологичните кризи - тръгвайки от градове, увити в зеленина и захранвани с чиста енергия, до големи и миниатюрни общности, които преосмислят съжителството си не в името на личните облаги, а на задружността. Някои от разказите вдъхновяват със светлите перспективи, които описват, други напомнят, че устойчивостта изисква единство и борба.
Соларпънкът не е упойващ сън или пророческо видение. Но тези истории се противопоставят на бъдещето, обсебено от мрачната киберпънк-нощ на обезличаващите корпорации, с техните безумни амбиции за власт и технологично надмощие.
Соларпънкът е и опора пред настъпващата безнадеждност, пред отчуждението и нищетата на обикновения човек. В понякога отчаяната му борба за оцеляване и запазване на своята личност и всичко, което я изгражда: интелект, памет, сърце, сетива, тяло.
Но обществото вече не е антропоцентрично и предишните йерархии са заличени заедно с потисничеството.
Разказите в сборника са малък отрязък от една светла епоха, в която науката не всява страх, слънчевите панели са произведение на изкуството, реките и скалите са свещени, а прогресът се измерва е биоразнообразие и толерантност, а не с БВП.
Бунтът е осъзнат и се изразява във всекидневната борба за справедливост, мир, хармония и споде-. лено щастие. Няма тук наивен оптимизъм, а яростна нежност.
Франческо Версо и „Future Fiction" са пионери в представянето на автори от цял свят, които раз ширяват границите на научната фантастика. Про ектът следва тази традиция, като обединява автори от различни култури, чиито перспективи обогатяват течението с нови нюанси. Както самият Франческо отбелязва: бъдещето се случва навсякъде и тези разкази са неговите многогласни отражения.
Четете историите като въведение в свят, където всеки човек е сътворец на промяната. Тази книга е вашата покана.
На добър път към бъдещето!“

- Илия Вълов, из предговора

***
Джоения изчака групата да отмине, закопча работния си колан, взе инструментите, спрейовете и сензорите, но не сложи ботушите си. Тръгна боса по стоманените стъпала към дъбравата. Вместо да поеме по покритите с чакъл алеи, тя предпочете сама да си проправя път. Тревите гъделичкаха прасците й, а през пръстите й се процеждаше хладна кал. Маршрутът й всеки ден беше различен. Ръцете й отместваха твърдите листа на каучуковите дървета и полюшващите се лиани - нежно, но и целеустремено. Над нея - двойка тукани, тъмнопери и светлоклюни, те се надигнаха през ниските корони и просветнаха, облени от слънчевите лъчи. По стъблата притичаха дървесните гущери плика-плика и плашливи мармозетки. Сега тя безгрижно се полюляваше и си проправяше път през джунгла, прескачаше застоялите вирове и във въздуха прехвърчаха насекоми. Ето че започна да се чувства по-жива откогато и да било преди това. Свалбард все пак имаше своята Амазония - тънка невидима мрежа от взаимосвързани енергии.