|
Нашата
препоръка |
|
За свободата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Свидетелства за прехода 2000 - 2009
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. Есета
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Етнонимът БЪЛГАРИ
|
|
Автор: Валери Стоянов
Раздел: Българите в древността /прабългари/, Българска културология, етнология и фолклор, Антикварни книги Издателство:
Огледалото
Народност: българска ISBN:
първо издание, 1997 год. меки корици,
95 стр.
Цена:
8,00 лв
Прикачен файл:
|
Библиотека Елбеген
Въпросът за българските турци е част от националния въпрос както за България, така и за република Турция и заляга в основата на двустранните им взаимоотношения. Но проблемите, които той създава у нас, не произтичат само от последователната турска политика. Трябва ли да виним Анкарските управници, че следват една постоянна линия спрямо т.нар, "външни" турци, че в страната има перманентен "консенсус" по отношение на турските малцинства зад граница и че всъщност си гледат работата, докато българските власти винаги са се лутали в своята малцинствена политика? За Турция е напълно естествено да проявява загриженост за мюсюлманите от европейския Югоизток, защото тя е единствената ислямска сила в Европа, която може да стори това и носи морална отговорност за съдбата на балканските мюсюлмани - остатък от османското господство над тази част от континента. Друг е въпросът, че българските политици страдат или от комплекс за непълноценност, или от прекалена самонадеяност, дължащи се на недостатъчната осведоменост както на българите за самите себе си по отношение на развития свят, така също на този свят като цяло за българския народ. Във връзка с турското малцинство ние често сме обвинявани в нетолерантност (макар и никога да не сме допускали крайности, петнящи миналото на днешните "велики нации"), или обратно - сме си въобразявали, че можем сами да решим нещата, сякаш живеем на изолиран остров, а не в съвременния взаимообвързан свят. В историята на новата българска държава са познати различни опити за "справяне" с турския проблем. Никога обаче не е пристьпвано към интеграция с реална защита на културно-малцинствените права, за да могат турците-мюсюлмани, така както евреи, гърци и арменци, да намерят най-после достойното си място сред българската държавна нация. Дано това предизвикателство на времето получи своя адекватен отговор, който да съхрани българската държавност и запази страната ни пред всички бъдни изпитания.
|
|
|