Онзи августовски ден пак се връща - нека,
носи онзи летен мирис на добра гора.
Аз те виждам да красиш нашата пътека,
вплела в летните коси венец от цветя.
За ръката ме държиш, тръгвам с тебе - нека,
въобще не предполагам де отиваме сега.
Хващам те и те завъртам, нека... нека... нека,
нека да се оплетем в зелената трева.
В ръцете ми гориш топла, всеотдайна,
аз прегръщам те и знам - моя си сега.
Нека нашата любов си остане тайна
като цвете от венец в горската трева.
