Познаваме Хана Арент като една от световните публични интелектуалки от първи ранг; Познаваме образцовата й политическа ангажираност; Познаваме нейното несравнимо по силата си историческо свидетелстване за времето й; Познаваме дълбоката й философия на vita activa, този отличителен белег на човешкото.
Но ето че с тази книга Арент застава пред нас с друго свое лице: до неотдавна почти напълно тайно, уязвимо, деликатно – поетичното.
Тази книга представя хронологично всички стихотворения, написани от Арент и извадени от нейните архиви, дневници и лична кореспонденция.
Думите на поетесата Хана ту присъстват разлюляно, ту хукват уверено, но усещането е, че най-често докосват ръбовете на главозамайващи бездни. Издадената преди двадесетина години на български нейна кореспонденция с Мартин Хайдегер едва-едва открехна прозорец към поетичния й свят. И ето ни сега изцяло в него - свободен за обхождане, на български - от копнежите на 17-годишното момиче до мъдростта на 55-годишната жена.
И тази толкова забележителна фигура на ХХ в. – но все така и на нашето време – придобива неподозирано очарование. А много от липсващите парченца в пъзела на цялостното й виждане за човешкия ни свят най-сетне са като по чудо в ръцете ни. За да постигнем завършена картина. И после може би да се разпознаем в нея.
***
Съдържание:
Майчиният език (Въведение)
Бележка
(71 стихотворения, подредени хронологично в Първа и Втора част)
Библиография
