Спомняш си детството.
Печката с въглени.
През стъкла и ледени пеперуди
вали снегът изумруден.
Хрупат "по заешки" на пощальона ботушите.
Как ти се иска някой да ти разкаже
защо хоризонтът е легнал
зад старите ябълки, където
е краят на безкрайната ти планета.
Пристъпваш на пръсти - почти върху въздуха.
Изплуват платната на твоята детска флотилия,
когато изливат от старата купа
липов чай и платноходки.
Облизваш филия със сладко от дюли.
Сега вече знаеш как за първи път
родил се е вятърът,
щом мама запее.
