Обсебеност. Лора и Яворов. Роман-разследване за любов и смърт, Виолета К. Радева, Библиотека България, 2025

Обсебеност. Лора и Яворов. Роман-разследване за любов и смърт

Автор: Виолета К. Радева
Раздел: Литературна критика, литературознание, Български мемоари и биографии
Издателство: Библиотека България
Народност: българска
ISBN: 9786197748659
второ издание, 2025 год.
твърди корици, 568 стр.
Цена: 30,00 лв (15.34 €)

Прикачен файл:

Второ, допълнено и преработено издание

„Яворов и Лора за пореден път са „герои“ на сцената на живота, авторката ги съди или оневинява, коментира и обяснява постъпките им и взаимоотношенията им с другите „персонажи“, динамизира или забавя действието, предпочита да говори още в началото на романа за развръзка, „създава“ образа на двойника и т.н. „Обсебеност“ ни увлича в познатия сюжет, но композицията е конструирана така, че читателят да погледне с нови очи на известното и да се запита какво и защо е укривано от нас в продължение на десетилетия. Изследването се чете с вълнение, с увлечение, с вчувстване в трагичната съдба на две големи и оригинални личности, каквито безусловно са били поетът и неговата съпруга. За пълноценното изживяване на текста роля играе и стилът, и ерудицията на авторката.“
- доц. д-р Мира Душкова, РУ „Ангел Кънчев“, препоръка за второто преработено и допълнено издание

„Внушително изследване, което може да мине в рубриката „интимна история на българската литература“, проведено с внимание към всеки източник, дори той да не е от „първа ръка“. Казано на едро, книгата извършва сериозна реабилитация на образа на Лора Каравелова и осветява в различна светлина любовта й с П. К. Яворов. Това е сторено без никакъв „жълт“ нюанс, а почтено и сдържано са преобърнати почти всички архивни масиви и са проверени всякакви мемоарни свидетелства, за да се представи версията за взаимната обсебеност между Поета и Лора. Микроисторическо изследване за гибелна любов, в което литературата оживява.“
- проф. д-р Пламен Дойнов, „Литературен вестник“, бр. 43, 13-19.12.2023 г. за първото издание

„Десетки са книгите, посветени на Яворовите лични драми. Ще рече – много, ако ли не всичко, е казано. Оказва се обаче, че не е съвсем така. Много не е казано. Много е премълчано или пренебрегвано. Много е потулено и заглушено от крясъците на непримиримите врагове и почитатели. Двата враждуващи лагера накрая постигат – както при всяка словесна борба – единствено умора и досада. Авторката има предимството на независимия учен, загърбил угасналите вече страсти; в техния пламък трудно се достига истината. Следите на пожара са затрупали много съществени факти, документи, спомени. Но нали това е работата на изследователя – да рови в праха и там да намира бляскавите късчета истина – пък каквато ще да излезе тя. Виолета К. Радева е съвестен, търпелив изследовател, съвсем различна от търсачите на сензации и бърза слава. Нейната обемиста книга е трупана бавно, с години, с уважение и любов, като катедрала, чийто патрон е Истината. И разбира се – с преклонение пред Поета.“
- Коста Радев, писател, в рецензия, поместена в скопския сайт tribuna.mk, 2024 г.

„(Книгата)… започва нехронологично с „Развръзката“ от 30 ноември 1913 г. Още тук трябва да обърнем внимание на особеностите на наратива – разказът следва изискванията на фикционалния роман, но само имитационно, за четивност, иначе текстът е фактологично достоверен, пунктуален в цитатите от пресата (в. „Мир“, „Камбана“ и др.), в металитературните и паралитературни отпратки, в отпратки към културния контекст и критическата рецепция, към психографията и документалната истинност на образите ( документи от БИА-НБКМ, ЦДА, книги). Това е начин да се излезе от плоския исторически разказ и да бъде изграден полифоничен наратив с релефно изградени герои и историческа достоверност – нещо, което авторката е доказала в досегашните си книги. Разбира се, това не е т. нар. факшън, „неизмислен роман“/„достоверен разказ“ на Т. Капоти (и сие в САЩ), а всъщност онази симбиоза, наречена „нова журналистика“, която използва литературнохудожествени похвати в журналистическото писане. Общото между куп подобни автори – български и чужди – и В. К. Радева е журналистиката… Десетата авторска книга на „несговорчивата журналистка“ Виолета К. Радева е обърната именно срещу „спекулантите и правилното интерпретиране“ на историята и фактите. Дали е успяла в тази рискова борба не съм сигурен, защото истината винаги пречи на „статуквото“… Задоволявайки „вътрешна потребност“ чрез сътворяването на този роман-разследване, Виолета Радева не спори за литературните вкусове, а за фактите и тяхната интерпретация.“
- из рецензията на Владимир Шумелов „Да погледнеш истината в очите“, поместена в „Литературен вестник“, 30.10-5.11.2024 г.