Фотий философът. Мисловното дело на един патриарх от IX в., Смилен Марков, УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново, 2025

Фотий философът. Мисловното дело на един патриарх от IX в.

Автор: Смилен Марков
Раздел: Средновековна история, Средновековна философия, Философия на религиите
Издателство: УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново
Народност: българска
ISBN: 9786192084486
първо издание, 2025 год.
меки корици, 296 стр.
Цена: 25,03 лв (12.80 €)

Прикачен файл:

Предметът на тази книга е строго философски: изследването е фокусирано върху концептуалната програма на св. патриарх Фотий Константинополски, обгледана посредством оптиката на философията. Философичността на живота - това е пътят на осъзнаване границите на личната свобода и личната отговорност. Бидейки картографска скица на смисловите законоположения в личностното битие, системният философски проект е и културна форма, която проявява духа на времето. Философският размисъл на константинополския патриарх Фотий съвсем не е самотно постигане на ориентирите за ума, стремящ се към умъдряване; той е системно построен диалог с мисловния дневен ред на ромейската християнска общност от втората половина на IX в. Диалогичността е живецът на Фотиевото мисловно дело - особено с оглед на това, че Фотий схваща себе си преди всичко като учител по философия.

Поискаме ли да вникнем във философската система на св. патриарх Фотий, ще се наложи поне за момент да отместим поглед от предметното многообразие на неговите научни занимания - ерудитското начинание на патриарха, което многократно е обект на изследване, и да го насочим към самите стратегии за картографиране на човешкия опит в постигането на смисъл.

През 60-те години на XIX в. кардинал Йозеф Хергеньотер за първи път подлага на анализ някои аспекти от философското и спекулативно богословското творчество на св. патриарх Фотий. Изследователската традиция, чието начало е поставено от Хергеньотер, е положена в началото на XXI в. в решаващо нов ракурс от Георги Каприев, който реконструира философския синтез на Фотий с оглед на изведените в рамките на историко-философската спекулация методологични и концептуални специфики на философията във Византия. Настоящият труд е опит за проследяване на системно организиращите философски теми и решения на Фотий, като се взема под внимание както общовалидната за Византия теоретико-методологична и понятийна база, така и контекстът, реконструиран синхронно и диахронно.

Нужна е не каталогизация на учеността на св. патриарх Фотий, а взиране в мисловната лаборатория на спекулативния философ. Фотиевата аргументация относно принципите на знанието и съществуването следва да определи метода и мащаба на историко-философското изследване. При прилагане на такъв тип методология структурата и параметрите на нормален дискурс (Мишел Фуко) се извеждат чрез установяване на сходни структури в свързани мисловни контексти. Този начин на работа предпазва от анахронични прочити и позволява философските аргументи да се осмислят в адекватното им значение.

***
СЪДЪРЖАНИЕ

Предисловие
Глава I.
Въведение
1. Историческият контекст
2. Жизнеописание на св. патриарх Фотий Константинополски
Екскурс: Мотивите на българския княз Борис
3. Фотиевите съчинения – издания и преводи
4. Опонентите на Фотий
5. Съмишлениците на Фотий
6. Македонският ренесанс като културнo-историческа епоха
7. Методологични параметри
8. Обяснителен потенциал на модела
9. Сборникът Библиотека и интелектуалната програма на Фотий
9.1. Замисъл и датировка
9.2. Дионисиевото контекстуално ядро
9.3. Оригеновото контекстуално ядро
9.4. Контекстуалното ядро на епистемологията
9.4.1. Физиология
9.4.2. Филология и реторика
9.5. Контекстуалното ядро на теологията
9.6. Контекстуалното ядро на теорията за управлението
Глава II. Теорията на познанието и онтологичните модели
1. Понятие и епистемологичен обхват на философията
1.1. Пътят на мъдростта
1.2. Мъдростта у Ориген: преоткриване и подражаниe
1.3. Епистемологичните предпоставки на мъдростта у Фотий
1.3.1. Усвояване на Божията мъдрост
1.3.2. Мъдростта като знание и опит
1.3.3 Осъзнатото незнание като предпоставка за придобиване на мъдрост
1.4. Теоретичната и практическата философия
1.5. Логиката като теоретична дисциплина
1.6. Етиката като метафизика на действието
1.6.1. Благоволението
1.6.2. Благоразумието
1.6.3. Свободното себеизразяване
2. Методологията на богопознанието
2.1. Преобразяването на Божията скритост
2.2. Катафатическият и апофатическият метод
2.3. Символният метод
2.4. Всеобщност и едност
3. Понятийният апарат на философската спекулация
3.1. Логически понятия и понятия за биващи
3.2. Фотиевото схващане за категорията „същност“
3.2.1. Същността – принципна основа на Божието и тварното битие
3.2.2. Сравнение с Аристотеловия модел на същността
3.2.3. Същност и ипостас
3.2.4. Критиката на Аристотеловия модел
3.2.5. Същността и универсалиите
4. Учението за категориите
4.1. Феноменологични значения на диалектическите категории
4.2. Съпоставка с трактовката на категориите „време“ и „място“ у Теодор Абу Кура
4.3. Феноменологични аспекти на категорията „време“
4.4. Феноменологични аспекти на категорията „отношение“
Глава III. Троичната спекулация на св. патриарх Фотий Константинополски
1. Историческият контекст
2. Източниците на Фотиевата триадология
3. Първите византийски философско-богословски реакции срещу filioque
4. Аргументацията в Енциклика-та на св.патриарх Фотий от 866 г.
5. Filioque и спекулативното богословие на Никита Византийски
5.1. Имената на Бога в съчинението Двадесет и четири глави за изхождането на Светия Дух на Никита Византийски
5.2. Изводи от формулираните имена на Бога
Екскурс: Триадологичният модел на Никита Византийски
6. Триадологичните модели на Фотий
6.1. Каузалният модел в Мистагогия
6.2. Категорията „отношение“ и приложимостта на категориалния модел в тринитарното богословие
6.3. Същностно-енергийният модел
6.4. Плурализъм на понятийното моделиране на Троицата
6.5. Перихорезата и диалогът с тринитарния модел на преп. Йоан Дамаскин
6.6. Символният модел на Троицата и социалното битие
6.7. Фотиевата ревизия на Дионисиевия триадологичен модел
6.8. Фотиевата Мистагогия в модерната интерпретаторска литература
Глава IV. Понятийните модели в христологията на св. патриарх Фотий Константинополски
1. Концептуалните позиции и мисловният контекст
2. Богословските модуси на Фотиевата христология
2.1. Модусът на човеколюбието
2.2. Модусът на въплътеността
2.3. Модусът на спасението
Екскурс: Грехопадението в контекста на несторианските дебати
3. Христологичните дизюнкции
3.1. Христос – нито едноприроден, нито другоприроден на Бога
3.2. Христос – нито всецял, нито единичен човек
3.3. Христос – нито понятие за същност, нито название на същност
4. Фотиевата христология и иконоборството
4.1. Философският контекст
4.2. Рецепцията на Дионисиевия корпус и иконопочитанието
4.3. Иконата – несубстанциален символ на домостроителството
5. Христовата субектност и иконом?ята
Екскурс: Христологията на Никита Византийски
Изводи
Глава V. Човекът във философията на св. патриарх Фотий Константинополски
1. Мотивът за Божия образ и методът в антропологията
1.1. Символите на човешкото битие – образ и предобраз
1.2. Божият образ – нито в душата, нито в тялото
1.3. Божият образ като структурен момент на антропологията
1.4. Образът и телесно-душевното единство
1.5. Божият образ и властта над творението
1.6. Образността като гарант на нова форма на съществуване
1.7. Божият образ като хексис на Троичната любов
1.8. Богообразността и религиозната практика
1.9. Божият образ и субектността на богосиновството
1.10. Фотиевата концепция за образа и оригенизмът
1.11. Концепцията на патриарха за Божия образ – заключителни изводи
2. Човешкото действие
2.1. Моментите на волевото действие
2.2. Въсъщностяването на личностната воля – гноми
3. Фотиевата антропология и физиологията на IX в.
3.1. Идейният контекст
3.2. Новите христологични залози
3.3. Душата във физиологията на Мелетий Монах
3.4. Социалните аспекти на уязвимостта
Изводи
Глава VI. Философията на св. патриарх Фотий Константинополски и диалогът с манихейството и исляма
1. Антиманихейската полемика
2. Антиислямската полемика
2.1. Кратък исторически обзор
2.2. Подходът на Фотий
3. Антиислямската полемика на Никита Византийски
3.1. Методът на Никита Византийски
3.2. Понятието „сила“ и творческият акт на Бога
3.3. Епистемологичният статут на Божиите имена
3.4. Триипостасността на Бога
3.5. Критиката на Корана
3.6. Богът на мюсюлманите
3.7. Обвиненията в манихейство
3.8. Законът в исляма
4. Патриарх Николай Мистик
Глава VII.Социалната философия на св. патриарх Фотий Константинополски
1. Законът като културна форма във Византия
2. Правните интуиции на иконоборците
3. Правната култура и социалното битие на човека у Фотий
3.1. Законът като изразител на опита от Божието откровение
3.2. Държавният закон и християнската свобода
3.3. Владетелските прерогативи
Екскурс: Легитимизацията на владетелската власт в контекста на иконоборството
3.4. Двете форми на социално битие
4. Фотиевата концепция за закона като битиен принцип
4.1. Фотиевата философия на закона срещу социалнополитическата концепция на иконоборството
4.2. Принципите на законотворчеството: промисъл, справедливост и равенство
5. Симфонията
5.1. Генеалогията на понятието „симфония“
5.2. Другостта – структурният момент на физиологията
Екскурс: Синергията и другостта във физиологията на Теофил Протоспатарий
5.3. Плурализъм и единоначалие - триадологичният контекст
Екскурс: Понятието „монархия“
6. Новелите на Лъв VI
6.1. Мъдростта и законодателството
6.2. Справедливостта
Заключение
Използвана вторична литература