Религията и философията непрестанно се преплиат и макар тяхното взаимодействие понякога да поражда несъгласия и конфликти, то допринася полза и за двете.
Като запазва своята предметна суверенност, чистата философия разкрива много истини, черпейки идейни основания от Свещеното Писание и от патристичната литература.
Посмодерната култура, която често декларира своя атеистичен характер, също остава в границите на постоянното сакрално влияние. И това е естествено, защото християнството няма да напусне екзистенциалната чувствителност на хората. То ще остане отворена зона за дискусии, докато не се уравновесят „християнската ученост, която се грижи за спасението на хората и за красотата в света, и външната ученост, която не е безполезна за душите“ (св. Григорий Богослов, св. Василий Велики).
***
Съдържание
Встъпление
1.Отношението на богословието към философията
2.Философията зачита религията
3.Има ли същностни основания в нравствеността, които да обуславят връзката й с религията?
а)Опит да се откъсне моралът от религията
б?От един извор ли произхождат религията и етиката?
в)Богословският възглед за отношенията между религията и морала
4.Богословието и философията влизат в съприкосновение и в сферата на антропологията
5.Богословието и философията могат да си сътрудничат в културния и социалния живот
Заключителен аспект
Бележки
