История на българската емиграция в Северна Америка • Поглед отвътре • Том II - Българио, мащеха наша (1944-1989), Иван Гаджев, ИИБЕ Илия Гаджев, 2006

История на българската емиграция в Северна Америка • Поглед отвътре • Том II - Българио, мащеха наша (1944-1989)

Автор: Иван Гаджев
Раздел: Българска съвременна история, История на Америка
Издателство: ИИБЕ Илия Гаджев
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2006 год.
твърди корици, 815 стр.
Цена: 30,00 лв

На 7 април 2000 г., петък, в 15,30 часа, почти в края на работната седмица, ме посети прилично облечен и добре изглеждащ млад чернокож. Бях вече освободил помощниците си за уикенда. Посетителят понечи да захване някакъв разговор, но внезапно извади револвер. С тих, но заплашителен глас поиска да му дам парите от касата и лекарствата от шкафа. В този момент влезе клиент, който трябваше да прибере кучето си, прекарало делниците в лечебницата. Негърът през зъби ме предупреди да внимавам какво ще правя. Докато обслужвах дошлия, се зададе втори посетител. Те нямаха представа за намеренията на младежа, който видимо се стъписа, разсъждавайки как да реагира при новосъздадената ситуация. Периферно зърнах, че насочва оръжието си към нас, готов да стреля или да ни накара да легнем на пода. А аз вече бях успял да извадя своя револвер. Изстрелите проехтяха почти едновременно, но неговият куршум счупи костта на дясната ми ръка, засягайки артерията, и аз изпуснах оръжието. Наведох се да го взема с лявата ръка, но в това време наркоманът притича и почти от упор изпразни пълнителя в моя гръб. Преди болката да стигне до съзнанието ми, и аз успях да натисна спусъка. Но изстрел не последва. Това даде възможност на негъра да изтича към вратата, когато куршумът от втория ми изстрел полетя, но не му попречи да избяга. А шокираните от екшъна клиенти - неволни свидетели, бяха изчезнали. Наложи се сам да си слагам турникет, за да спра обилно бликащата кръв, и да се обадя в полицията и Бърза помощ. Лекарите се оказаха по-бързи и навреме се озовах в най-близката болница, където вече бяха подготвили операционната маса.
Бяха ме пронизали шест куршума. Пет часа екип от специалисти се борил за живота ми. Освен счупената ръка, имало две попадения в стомаха, едно в черния дроб и две в дебелото черво, от което отстранили половината. Направили и съответната "бродерия" по засегнатите места. По-късно разбрах, че съм оцелял по чудо, само защото, незнайно как, не били засегнати важни нервни възли. След десетина дни един чернокож лекар ме поздрави с връщането от "оня свят".