Колко ли пъти,
ще си отивате от мен
и в гузната поредна сутрин,
от свойто вчера ще крадем,
за да остане и за утре.
Колко ли пъти,
с измамни мигове граден
се срутва замъкът от пясък
и с вик за сбогом – примирен,
животът се руши със трясък.
Колко ли пъти,
аз просех Господи любов –
на порнография позната,
която по предвечен зов
сме репетирали с телата…
